Решение № 4295 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2011 г.

Решение № 4295 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Ангел Стоянов Ангелов от гр. Бургас, против решение № 4310/20.12.2010 г., постановено по а. д. № 7908/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователно оспорването на Ангелов против заповед № Чр-09-1328/04.10.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА "ВКВПД") с която, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение. Недоволен от решението, Ангелов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон - чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на друго, с което се уважи първоначалната му жалба. Ответната страна - изпълнителният директор на ИА "ВКВПД", чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето й, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установеното от фактическа страна от АССГ. Предмет на жалбата е правния извод на съда, че издаденият административен акт не страда от пороци на формата, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 и 7 от АПК. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е установено, че Ангелов е назначен за първи път като държавен служител със заповед № Чр-09-661а/01.06.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД". Със заповед на същия от 07.06.2010 г. е преназначен на друга длъжност. Обжалваната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е издадена на 04.10.2010 г. и връчена на Ангелов на 05.10.2010 г. Прекратяването на правоотношението е станало в едногодишния изпитателен срок по чл. 12 от ЗДСл. В заповедта не са изложени фактически основания за издаването й. В нея не е посочени също и пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана. При посочените, безспорно установени обстоятелства, изводите на АССГ за липса на допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК са правилни и обосновани. Съдът е изследвал компетентността на органа-издател, спазването на установената форма, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта и съответствието му с материалния закон и с целта на закона. Изложил е и необходимите правни доводи, че заповед, издадена на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл се издава при условията на оперативна самостоятелност, поради което причините за издаването й не е задължително да бъдат вписани в заповедта и не подлежат на съдебен контрол. Последният в тези случаи се свежда до проверка дали издаденият акт отговаря на формалните изискванията на закона, каквато проверка е направена от АССГ. Доводът за допуснато нарушение от издателя на акта на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК е неоснователен. ЗДСл е специален нормативен акт спрямо общия АПК, поради което неговите норми дерогират тези на АПК и следва да се прилагат с приоритет. АССГ е установил съответствието на съдържанието на акта с изискванията, въведени с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Според тази норма, актът трябва да съдържа "... правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба". Посочените атрибути са налице. За разлика от изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 от АПК, фактическите основания за издаването на една заповед за прекратяване на служебно правоотношение задължително се излагат, на основание същия член, изр. 2, само когато тя се издава на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от същия закон. Не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила неспазването на чл. 59, ал. 1, т. 7 от АПК, което, като несъобразено от АССГ, се е трансформирало в нарушение на материалния закон. Непосочването пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта безспорно е нарушение, но не от категорията на съществените. Сам АПК, с чл. 140, ал. 1 е предвидил, че това нарушение води до удължаване на срока за обжалване на заповедта на 2 месеца. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. По делото е направено искане от процесуалния представител на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените фактически и правни изводи на съда, то се явява основателно и следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Ангелов да заплати на ИА "ВКВПД" сумата 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС