Решение № 16435 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2018 г.

Решение № 16435 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, подадена от пълномощника и юрисконсулт Георгиева, срещу решение № 115 от 03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 191/2018 г. по описа на Административен съд Шумен в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди. В жалбата се основава неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло, алтернативно се намали размерът на присъденото обезщетение. Ответникът Ю. Юриев, чрез процесуалния си представител адвокат Тонев в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с обжалваната му част, Административен съд Шумен е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") да заплати на Ю. Юриев сума в размер на 650 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Ареста Шумен в периодите 11.10.2009 г. – 28.06.2010 г. и 06.04.2011 г. – 06.06.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат е приел наличието на кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - установени от фактическа страна незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, от които в пряка причинна връзка произтичат претендираните от ищеца вреди, като размерът на обезщетението е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При установената по делото фактическа обстановка неправилно съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на търсеното вземане по давност. Предявеният от Юриев против ГД "ИН" иск за обезщетяване на неимуществени вреди се основава на това, че в периодите, в който е бил с мярка "задържане под стража" в Ареста Шумен е поставен в условия, рефлектирали върху човешкото му достойнство - пренаселеност на килиите, липса на течаща вода и санитарен възел в тях, без естествено проветрение и други. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е бил в Ареста Шумен от 11.10.2009 г. до 28.06.2010 г., когато е освободен и от 06.04.2011 г. до 06.06.2011 г., когато е преведен в Затвора Ловеч. Исковата молба е постъпила в съда на 04.06.2018 г. При така установеното по делото съдът неправилно е приел, че предявеното вземане не е погасено по давност, при изричното възражение на ответника, тъй като вземането било изискуемо от момента на установяването му от съда в производството по чл. 203 и сл. АПК. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години. С т. 4 на Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, следва да се приеме, че първото претендирано вземане е погасено по давност на 28.06.2015 г., а второто на 06.06.2016 г. с оглед момента на преустановяване на основаното в исковата молба бездействие. Към датата на предявяване на исковата молба – 04.06.2018 г. предявеният иск се явява неоснователен като погасен по давност. Необосновано и в нарушение на закона административния съд в решението си в обжалваната му част е постановил друго, което налага отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди се отхвърли и за сумата от 650 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение