Решение № 9461 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16185/2009 г.

Решение № 9461 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16185/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Митланд" ООД моли да бъде отменено решение № 68/23.11.2009 г. по адм. д. № 4225/2009 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000805239/9.02.2009 г. на ТД-София като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против РА № 2000805239/9.02.2009 г. на ТД-София административният съд е приел, че с ревизионният акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит на касатора по 7бр. фактури на нотариус Зарчев, издадени в периода 3 - 21.12.2007 г. за м. 4.2008 г. в общ размер 3701,12 лв. Предмет на доставката по фактурите са нотариални такси, платени за закупуването на 15бр. недвижими имоти - земеделска земя в с. Градоман, Район-Банкя. Касаторът е регистриран по ЗДДС от 5.03.2008 г. Спорните фактури са включени в опис по чл. 61 ППЗДДС на наличните активи преди регистрацията по ЗДДС с вх. № 2200-447/10.03.2008 г. Закупените имоти са вписани в сметка 207-дълготрайни материални активи и в РА е прието, че закупуването на имотите по чл. 45, ал. 1 ЗДДС е освободена доставка и на основание чл. 70, ал. 1 ЗДДС е ограничено правото на приспадане на данъчен кредит за доставчика. В РА е прието, че за услугите по нотариално изповядване на сделките не следва да се приспадне данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 74, ал. 3 ЗДДС, тъй като услугите не са свързани с регистрацията на касатора по Търговския закон. Съдът е приел, че последните текстове правилно са приложени в ревизионния акт. По тях регистрираното лице има право да приспадне данъчния кредит по услугите, получени преди регистрацията му по ЗДДС, ако са налице едновременно, описаните в чл. 74, ал. 3 ЗДДС условия, първото от които е услугите да са пряко свързани с регистрацията на регистрираното лице по ТЗ. Съдът е приел, че касаторът не отговаря на три от условията по чл. 74, ал. 3 ЗДДС и законосъобразно в РА не е признат данъчен кредит по фактурите на нотариуса. Съдът е отхвърлил възражението за приложение на чл. 45, ал. 7 ЗДДС като неотносимо към спора, който е свързан с нотариалните такси за продажбата на имотите. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Дружеството е регистрирано по ТЗ на 10.08.2007 г., а по ЗДДС - на 5.03.2008 г. По чл. 74, ал. 3, т. 1 - 6 ЗДДС са поставени условия за признаване на право на приспадане на данъчен кредит за услугите, получени преди регистрация на лицето по ЗДДС, които следва да са налице едновременно. Правилно съдът е приел, че не са налице изискванията услугите да са пряко свързани с регистрацията на търговеца по ТЗ, нито е спазено изискването молбата за регистрация по ЗДДС да е подадена в 30-дневен срок от регистрацията по ТЗ. Правилно съдът е приел възражението за приложимост на чл. 45, ал. 7 ЗДДС за неоснователно към спора. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на нотариус Зарчев за предоставени нотариални услуги по изповядване на сделките, за които е фактурирана нотариална такса и е начислен ДДС върху нея. В чл. 45 ЗДДС са уредени случаите, в които доставките са освободени или облагаеми, когато техен предмет е прехвърляне на собственост или ограничени вещни права върху земя, сгради, отдаване под наем или аренда на имоти. Процесният спор е за нотариалните такси по услугите за нотариалното изповядване на сделките за земеделските имоти, за които чл. 45 е неприложим. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,