Решение № 11141 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2009 г.

Решение № 11141 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията за държавни вземания - гр. София, и на Агенция "Митници" - ТМУ - гр. Пловдив, срещу решение № 9 от 15.01.2009 г., постановено по адм. дело № 38 от 2007 г. на Пловдивския окръжен съд - административно отделение, с което са отменени решение № 201 от 1.11.2004 г. на директора на АДВ и постановление № 4 от 29.04.04. на н-ка на Митница - гр. Пловдив, в частта за наложен запор върху 20 броя моторни превозни средства - собственост на ЕТ "Винола-Димитър Мишев" - гр. Пловдив. Касаторите поддържат, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Агенция "Митници" решаващият съд е направил погрешен извод, че към момента на налагането на обезпечението моторните превозни средства - предмет на запора, са собственост на "Шато Виника" АД, а не на ЕТ "Винола-Димитър Мишев", а в касационната жалба на Агенция "Митници" - гр. София, се поддържа недопустимост на решението поради това, че се касае до трето лице, което претендира самостоятелни права върху запорираните автомобили и за него е предвиден специален ред за защита - този по чл. 230 ДПК (отм.). И в двете касационни жалби се поддържа искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата и алтернативно искане за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството. Ответникът - АД "Шато Виника", и заинтересованата страна - Атанаска Велева като законен представител на Татяна Мишева, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок и от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Предмет на обжалване пред Пловдивския окръжен съд е било постановление № 4 от 29.04.2004 г. на началника на Митница - Пловдив, потвърдено с решение № 201 от 1.11.2004 г. на изпълнителния директор на АДВ, с което за обезпечаване на изпълнението на публични задължения на ЕТ "Винола-Димитър Мишев", установени с постановление № 107 от 27.11.2003 г. на началника на Митница - Пловдив, е наложена обезпечителна мярка запор на регистрирани на името на едноличния търговец МПС, описани в писмо на КАТ - Пловдив. Съдът е отменил тези актове като незаконосъобразни. Приел е, че спорът по делото се заключава в това дали движимите вещи - предмет на запора, са станали собственост на дружеството жалбоподател при апортирането на търговското предприятие на ЕТ "Винола-Димитър Мишев", извършено при учредяването на акционерното дружество. Във връзка с така очерталия се спор е приел, че към момента на налагането на обезпечението собственик на транспортните средства - предмет на запора, е било дружеството жалбоподател - АД "Шато Виника", а не ЕТ "Винола-Димитър Мишев". Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд. Анализът на всички доказателства по делото, събрани при първоначалното и повторното разглеждане на делото след отмяната му от Върховния административен съд, дава основание да се заключи, че запорираните вещи към момента на налагането на обезпечението чрез запор са били собственост на акционерното дружество - жалбоподател по делото, а не на едноличния търговец "Винола-Димитър Мишев", чиито публични задължения са били обезпечени. Предвид това, като е отменил оспорените административни актове, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е възражението, поддържано в касационната жалба на АДВ, за недопустимост на решението, като се иска обезсилването му. Според касатора решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба на трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещите - предмет на процесното обезпечение, което според касатора разполага само с исков ред за защита по чл. 230 ДПК (отм.). Във връзка с това възражение и допустимостта на решението Върховният административен съд вече се е произнесъл с отменителното решение. Съдът в мотивите към това решение ясно е посочил разликата между двете разпоредби на ДПК (отм.), касаещи правата на третите лица, когато те търсят правна защита от изпълнението, което ги засяга, за наложени обезпечителни мерки. В случая е неприложима нормата на чл. 230 ДПК (отм.), на която се позовава касаторът, тъй като, както е посочено в решението на Върховния административен съд, тази разпоредба, която дава възможност на третите лица по исков ред да търсят правна защита от изпълнението, което ги засяга, се намира в ДПК (отм.) - в глава двадесета "Защита срещу принудително изпълнение", т. е. касае само действия по принудително изпълнение, а в процесния случай пред изпълнителния директор на АДВ се обжалва постановление на началника на Митница - Пловдив, за наложени обезпечителни мерки - запор върху движими вещи, а законодателят изрично в чл. 163, ал. 4 ДПК (отм.), чието място е в глава седемнадесета на ДПК (отм.), е предвидил възможност за обжалване на това обезпечение и от трети лица със самостоятелни права върху предмета на обезпечението и тази разпоредба не се дерогира от правната норма на чл. 230 ДПК. С оглед изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна и решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,