Решение № 5444 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9720/2010 г.

Решение № 5444 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9720/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Варнафарма холдинг" ООД, гр. Варна, против решение № 1182 от 11.06.2010 г. по адм. дело № 1061 по описа за 2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-09-78/17.02.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Варнафарма холдинг" ООД, гр. Варна, в качеството му на собственик на Аптека "Марешки", гр. Варна с рег. № 030037 - изпълнител по индивидуален договор (ИД) № 03-0947 от 29.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК - против заповед № РД-09-78 от 17.02.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, потвърдена със заповед № РД-09-196 от 23.03.2010 г. на Директора на Националната здравноосигурителна каса, с която на аптеката е наложена санкция на основание чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" от ИД - финансова неустойка в размер на 350 лв. - за нарушение на чл. 14, ал. 2 от ИД. За да постанови решението си, Варненският административен съд обосновано е приел за доказани констатираните с протокол № 126-ППВ от 28.01.2010 г. нарушения по чл. 14, ал. 2 от ИД, състоящи се в несъответствие между наличността на щанд "НЗОК" и наличността по аптечния софтуер на лекарствени продукти "Zokor" с код по НЗОК CF594 - 20 mg х 28 таблетки (10 опаковки наличност на щанд "НЗОК" и 11 - по аптечния софтуер) и "Zokor" с код по НЗОК CF595 - 20 mg х 14 таблетки (11 опаковки наличност на щанд "НЗОК" и 10 - по аптечния софтуер). Жалбоподателят не е оспорил констатираните нарушения, а твърдението му за техническа грешка в компютърната система на аптеката не е подкрепено от доказателства. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Съгласно клаузата на чл. 14, ал. 2 от ИД наличните количества от лекарства, медицинските изделия и диетични храни за специални медицински цели в аптеката за отпускане по реда на настоящия договор и заплащани от НЗОК, трябва да отговарят на доставените количества по фактури, намалени с отпуснатите количества по рецептурни бланки на НЗОК, отразено в софтуера. В разглеждания случай са установени нарушения на задълженията по чл. 14, ал. 2 от ИД без да бъде доказано твърдението, че те са били причинени от моментен проблем в работата на софтуера. Ирелевантен за законосъобразността на приложената санкция е доводът на касатора за "неволно" допусната неточност, която не се дължи на умишлени действия. Небрежността на отговорния изпълнител е вид непредпазлива вина, при която деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди неправомерния резултат. Доводът на касатора за липса на основание за прилагане на санкция предвид обстоятелството, че извършеното нарушение не е причинило вредоносни резултати на НЗОК или на пациенти, е неоснователен. Отговорността на аптеката за допуснати нарушения по чл. 14, ал. 2 от ИД е договорена с клаузата на чл. 35, ал. 1, т. 5, б. "а" - финансова неустойка в размер на 350 лв. за първо по ред нарушение без възможност за намаляването й в маловажни случаи. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуално- правните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на РЗОК - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за осъществената защита от упълномощен юрисконсулт, който е изготвил писменото възражение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,