Решение № 3997 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2019 г.

Решение № 3997 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на З. С. от [населено място], за отмяна на влязло в сила Решение № 3005 от 28.02.2019 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, постановено по административно дело № 582/2017 г. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е оставил в сила Решение № 7679 от 05.12.2016 г. по адм. д. № 6621/2014 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлен предявения от молителя и още двадесет и четирима ищци, иск срещу Министерство на образованието и науката с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произлезли от незаконосъобразни действия на административния орган и служители на ответника, изразяващи се в незаконосъобразно обнародване в Д. вестник от 28.09.1995 г. на Заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. Министъра на МОНТ, както и не спазена процедура до обнародването. С молбата за отмяна се твърди, че са налице предпоставки за отмяна на касационното съдебно решение по чл. 239, т. 5 АПК и се иска отмяната му. Поддържа се, че правото на участие на страната в касационното производство е било нарушено и тя не е била надлежно представлявана, защото съдът отказал да замени определения адвокат по предоставената на касатора правна помощ за процесуално представителство. Иска се отмяна на решението на ВАС. О. - Министерство на Образованието и науката, чрез юрк. Спасов, оспорва молбата като неоснователна с искане да бъде оставена без разглеждане. Ответниците: М. П.; С. П.; А. Н.; Т. А.; Е. М.; М. С.; Т. Ц.; С. К.; А. П.; К. А.; Л. И.; Д. И.; Е. Мейден; С. Й.; А. Д.; Р. В.; Р. Я.; Г. Б.; М. Б.; А. Б.; Б. Б.; В. С.; К. С.; Д. Ц. – не взимат становище по искането. Ответникът - Р. Ц. изразява становище в зала, което следва да се разбира, че желае приключване на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. На основание чл. 239, т. 5 АПК, на отмяна подлежи съдебен акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Молителят в настоящото производство се позовава на първите две хипотези на разпоредбата. От данните по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на някоя от тях по следните съображения: С протоколно определение от 14.03.2018 г. в касационното производство по адм. д. № 582/2017 г. на тричленен състав на трето отделение на ВАС на молителя г-н Станев съдът е назначил адвокат от АК С. за процесуална защита. С протоколно определение от 10.10.2018 г. в касационното производство по адм. д. № 582/2017 г. на тричленен състав на трето отделение на ВАС по изрично настояване на молителя Станев съдът е освободил назначения в предходното заседание адв. Илиева като процесуален защитник. С определение № 13576/07.11.2018 г. по адм. дело № 582/2017 г. на основание чл. 96, ал. 1 ГПК, с оглед настъпилата промяна в обстоятелствата и на основание чл. 27, ал. 2 от Закона за правната помощ, тричленния състав на ВАС прекратява предоставената правна помощ на Молителя З. С. по процесното дело. В следващите съдебни заседания проведени на 05.12.2018 г. и 30.01.2019 г. молителят се е явявал лично. При така установеното, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на искателя за неоснователни. В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК, влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В случая не са били нарушени процесуалните правила за призоваването на З. С.. По делото е била назначена по реда на Закона за правната помощ адв. Илиева като процесуален представител, която в последствие по настояване на ищеца е била освободена, а същият се е явявал лично на заседанията. Правото на безплатна правна помощ за процесуално представителство не съдържа възможност за получателя на помощта да си избира конкретен адвокат, още повече, че ищецът не за първи път злоупотребява с процесуални права с цел забавяне на процеса /адм. д. № 9594/2019 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС/. При тези данни, тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал процесуално нарушение при разглеждане на делото, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на петчленния съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид изложеното, не е налице соченото основание за отмяна на съдебното решение, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия