Решение № 4743 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2023 г.

ВАСОсмо отделение16.04.2024 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 238 от 07.03.2023 г. по административно дело 1727/2022 г. по описа на Административен Съд - Бургас.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на М. Стоева в качеството й на ЕТ Изолда-М. Стоева с [ЕИК], сумата от 550 лева, представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Кацарова против Решение 238 от 07.03.2023 г. по административно дело 1727/2022 г. по описа на Административен Съд - Бургас, с което е отменено решение 32-286324/26.08.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени подробни доводи по същество на спора. Касатора сочи, че са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил. Искането е за отмяна на оспореното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Стоева в качеството й на ЕТ Изолда-М. Стоева с [ЕИК] чрез пълномощника си адв. Василева в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е решение 32-286324/26.08.2022г. на директора на ТД Митница Бургас (л.20-28 от делото),с което на основание чл.70, §1 във връзка с чл.71, §1, б.д, подб.i от Регламент 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 22BG001008044353R6, е определена митническа стойност в размер на 16 726,49 лева, възникване на вносно митническо задължение на 20.01.2022г. (дата на приемане на митническата декларация) и на основание чл.85, §1 от Регламент 952/2013г. при прилагане на ставка от 16 % е определено вносно митническо задължение в размер на 2 676,24 лева. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 19 750,00 лева, съответно на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77, §1, б.а и с чл.77, §2 от Регламента е определена дата на възникване на задължението за ДДС - 20.01.2022г. и съгласно чл.66, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 3 950,00 лв. На основание чл.105, §3 и §4 от регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 402,47 лева и ДДС в размер на 2 033,58 лева, общо в размер на 3 436,05 лева (представляващ разликата между изчислен и заплатен размер на база декларираните данни), възложени на ЕТ Изолда-М. Стоева. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден във връзка с подадена от едноличния търговец декларация за внос от САЩ на употребяван пътнически автобус катастрофирал, марка Форд, модел Транзит, 22 бр.места, първа регистрация 20180101, цвят бял, работен обем 3700 куб.см., мощност 275 HPSAE, шаси 1FBVU4NM4HKB38218. При възникнали съмнения относно действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата декларация и е взета предвид налична информация за бус със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на уебсайт www.en.bidhistory.org, в която е обявена продажна цена на аукцион с дата 13.05.2021г. със статут окончателна оферта. Продавач е застрахователна компания Progressive Casualty Insurance, като публикуваната продажна цена е в размер на 8 050 USD, която превишава декларираната пред митническите органи цена с 3 450 USD. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническата декларация информация, като е установено, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена, като лисват поръчки, оферти, плащания за автомобила или др. предшестващи сделката; липса на доказателства за извършени плащания към продавача; приложената към митническата декларация фактура не съдържа елементи, удостоверяващи договорените условия по сделката - условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др., като е прието, че същата не може да послужи в подкрепа на данните в митническата декларация. Административният съд е приел, че съобразно представените в административното и съдебното производство доказателства и приетото заключение по проведената съдебно-автотехническа експертиза не са опровергани основателните съмнения на административния орган във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил. Счел е за правилни мотивите на административния орган, който приема, че не са приложими методите предвидени в чл.74, §2 от Регламента, поради което е определил митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламента. За да отмени административния акт обаче съдът е счел, че не следва да кредитира пазарната оценка на внесената стока, изготвена в хода на административното производство, тъй като от същата не стават ясни конкретните данни и информация, които са послужили на експерта за определяне на пазарната стойност на автомобила, съответно от кой конкретен интернет сайт, каква точно информация е взета. В заключение съдът е кредитирал заключението на вещото лице Митев в съдебното производство, тъй като е извършило проверка и е установило три оферти на територията на други държави на територията Европа, които да са приложими, като конкретно ги е посочило. С оглед гореизложеното съдът е намерил, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока, и е определил нова такава съобразно изготвената в хода на административното производство пазарна оценка, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по съдебно-автотехническата експертизи в административното и съдебното производство, въз основа на които е стигнал до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Предвид невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката правилни са изводите на административният съд, че за административният орган в случая е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на изготвена в хода на административното производство пазарна оценка на автомобила. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно неправилното кредитиране от страна на съда на изготвената в съдебното производство съдебно оценъчна експертиза, съответно некредитиране на изготвената в административното производство оценка. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че вещото лице в съдебното производство е извършило проучване на пазара, като надлежно е посочило източниците на ползваната от него информация, съответно извършило е оглед на автомобила както на място, така и по наличния по делото снимков материал, като неговото заключение се явява компетентно и безпристрастно. Изложени са подробни мотиви, основани и на цитираните в решението отговори на вещото лице в открито съдебно заседание от 07.02.2023г., които настоящата инстанция напълно споделя. В последното съдебно заседание процесуалният представител на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас е изразил становище да не се кредитира заключението, но изрично не е заявил, че го оспорва и желае назначаването на друга или тройна експертиза, каквато възможност е имал. В тази връзка тази инстанция намира изводите на Административен съд Бургас за правилно мотивирани и обосновани. Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита, че решението на Административен съд - Бургас не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 550 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение