Решение № 13483 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2010 г.

Решение № 13483 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димо Димитров Димитриев от гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Мадлен Левон срещу решение № 719/7.04.2010 г., постановено по адм. дело № 380/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за регистрация по ЗДДСД № 030420900024045/21.10.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 3/3.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който е била разпоредена регистрация по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че за процесния период реализирания оборот е под 50 000 лв. Неправилно съдът бил посочил, че без значение е, че в акта е посочен грешен 12 месечен период и в този смисъл се е позовал на чл. 102, ал. 2 и 3 ЗДДС. Касаторът се оплаква, че съдът стеснително е тълкувал посочената разпоредба и по този начин е постановил решение, което е в противоречие с константната практика на ВАС и решение на Конституционния съд, съгласно които нормите на данъчното законодателство се прилагат такива, каквито са и не подлежат на тълкуване. Освен това касаторът излага оплаквания, че не е налице независима икономическа дейност и съдът като е приел обратното, не бил изложил мотиви защо счита за такава дейността му през процесния период, тъй като сделката с недвижим имот е инцидентна и е с цел решаване нуждите на семейството. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа то адв. Левон, която е представила и писмена защита. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че жалбоподателят осъществява независима икономическа дейност по реда на чл. 3 ЗДДС, поради което се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона и затова е налице основание да се регистрира по ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Варненският административен съд е бил сезиран с жалба от Димо Димитриев от гр. Варна срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 030420900024045/21.10.2009 г. и за да я отхвърли, съдът е приел, че са налице условията на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като жалбоподателят е достигнал оборот от 50 000 лв. (или повече) за последните 12 месеца преди текущия. Съдът е приел, че е налице независима икономическа дейност на жалбоподателя по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, макар че не е регистриран като търговец по реда на ТЗ, тъй като са извършвани сделки многократно и системно, което според съда се установява от представените нотариални актове, както и е прието, че е налице експлоатация на материално имущество - отдаване под наем с цел получаване на редовен доход, като предмет на договорите са ателието и офиси и затова е налице хипотезата на чл. 45, ал. 4 ЗДДС и доставката е облагаема. Относно констатираното от решаващият орган - директора на дирекция "ОУИ" несъответствие в периода съдът не е възприел твърдението на жалбоподателя, че е следвало на това основание акта да се отмени. Съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 102, ал. 2 и 3 ЗДДС и е направил извод, че след като в акта е посочена вярната дата, на която е следвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС и от доказателствата по делото е установено, че лицето е достигнало облагаемия оборот за регистрация към месец ноември 2008 г. и е направен извод за законосъобразност на обжалвания акт. Обжалваното решение е правилно. Задължение за регистрация по чл. 96 ЗДДС възниква за всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС като подаде заявление за регистрация в случай, че е направил оборот 50 000 лв. или повече за последните 12 месеца преди текущия. Относно тълкуването на понятието "независима икономическа дейност" съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 3 ЗДДС, както и правилно е разграничил критериите, използвани от законодателя в това понятие - качеството на лицето, а втория - извършването на дейност редовно или по занятие, без оглед качеството на лицето. Касаторът безспорно попада във втория критерий, тъй като няма спор по делото, че той не е регистриран като търговец по ТЗ. По втория критерий обаче правилно съдът е приел, че е налице извършвана от него независима икономическа дейност, от която редовно получава доходи - сделки с недвижими имоти и отдаване под наем на такива имоти. Правилно съдът е приел въз основа данните по делото, че сделките с недвижими имоти са извършвани многократно, което води до системност на дейността - нотариални актове, справка от Агенция по вписванията, както и отдаване под наем на нежилищни имоти - офиси и ателиета. Правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно органа по приходите е установил, че облагаемият оборот е достигнат до месец ноември 2008 г., поради което най-късно до 14.12.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Относно посочването на периода в акта за регистрация ноември 2007 г. - октомври 2008 г., съдът се е позовал на чл. 103, ал. 2 и 3 ЗДДС, както и че към месец ноември 2009 г. лицето е направило необходимия оборот за регистрация по ЗДДС. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба относно периода, през който е взет оборота. Решаващият орган е установил грешно посочване в акта за регистрация на периода 12 м. преди датата, на която е следвало да се подаде заявление - месец ноември 2007 г. - октомври 2008 г., а не месец декември 2007 г. - месец ноември 2008 г., когато е реализирал оборот от продажби на недвижими имоти в размер на 79 226,24 лв. и приходи от наеми в размер на 11 596,28 лв. - чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 103 ЗДДС. Мотивите на решаващия орган, които се възприемат и от настоящата инстанция са, че до момента на проверката във връзка с регистрацията жалбоподателят не е подал заявление за регистрация и към този момент не са отпаднали основанията за регистрация. В този смисъл макар, че в акта за регистрация е посочен друг период, с оглед коригиращите мотиви с решението на решаващия орган - директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна правилно е приел, че към посочения период по-горе и към момента на връчване на акта за регистрация касаторът е направил необходимия оборот, както и няма данни към същата дата оборота (връчване на акта за регистрация) да е спаднал, което да е основание за отмяна на акта. Неоснователно е оплакването, че дейността на касатора е била инцидентна, тъй като то се опровергава от събраните по делото доказателства, които сочат на извършвана системна дейност по сделки с недвижими имоти и отдаване под наем на такива имоти на търговци с оглед предмета на отдаването под наем - офиси и ателиета. Не може се приеме, че дейността на касатора по повод сделките с недвижими имоти и отдаването им под наем е инцидентна и случайна. Представените 6 бр. епикризи за заболяване на касатора не водят до други изводи и не опровергават установеното и от органите по приходите и от съда, че е извършвана независима икономическа дейност, вследствие на която е направен необходимия оборот за регистрация по ЗДДС. Съдът при постановяване на решението си е извършил проверка на оборота с натрупване за периода месец декември 2007 г. - месец ноември 2008 г. и е направил законосъобразен извод, че е превишен облагаемия оборот и че най-късно до 14.12.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Съобразено е и от органите по приходите и от съда, че касаторът е семеен и с оглед съществуващата СИО оборотът е изчислен съобразно 1/2 част, съответстваща на частта от СИО на касатора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,