Решение № 9037 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2012 г.

Решение № 9037 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Божанка Садимова Шакина - Тодорова от гр. Благоевград против решение № 1902 от 12.12.2011 г., постановено по административно дело № 633 от 2011 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 062 от 5.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-131 от 30.11.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Благоевград, за възстановяване на неправилно изплатено обезщетение по чл. 53 КСО за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст за периода 7.11.2007 - 24.08.2008 г. в размер на 2 034,89 лева и лихва в размер на 1 169,03 лева, начислена до 30.11.2010 г. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен - постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и отмяна на административните актове - решение и разпореждане - като незаконосъобразни. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Благоевград, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Благоевград, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Божанка Садимова Шакина - Тодорова решение № 062 от 5.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-131 от 30.11.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Благоевград. С последното на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО е разпоредено Шакина-Тодорова да възстанови неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО за периода 7.11.2007 - 24.08.2008 г. в размер на 2 034,89 лева и лихва в размер на 1 169, 03 лева, начислена до 30.11.2010 г., поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното съдебно решение, Благоевградският административен съд е приел, че атакуваният акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 КСО, според който, ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. С тези мотиви е отхвърлил жалбата на Божанка Шакина-Тодорова срещу атакуваното решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Божанка Садимова Шакина - Тодорова е работила по трудов договор в "Балкантекс" ЕООД - гр. Благоевград и в процесния 7.11.2007 г. до 24.08.2008 г. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация по § 2 ПЗР на НИИПОПДОО, подадена до осигурителя, касаторката е декларирала, че детето й Людмила Тодорова не е настанено в детско заведение. При направена от контролните органи на РУСО - Благоевград проверка по чл. 107 от КСО било установено, че детето Людмила Георгиева Тодорова е прието в ДДЯ № 9 - гр. Благоевград на 7.11.2007 г. и в срока по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО, жалбоподателката Божанка Шакина-Тодорова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Благоевград. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че дъщерята на жалбоподателката, родена на 24.08.2006 г., за времето 7.11.2007 - 24.08.2008 г. е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, Божанка Шакина-Тодорова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Административният съд - Благоевград, е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли, в сила до 5.12.2008 г., а след тази дата - по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). В разглеждания случай е безспорно установено, че детето Людмила Георгиева Тодорова е прието в ДДЯ № 9 - гр. Благоевград, на 7.11.2007 г. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Неоснователното изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 2 КСО е последица от недобросъвестното поведение на получилото ги лице, което в подадената молба-декларация е декларирало, че детето не е настанено в детско заведение. Невярното деклариране на известни на молителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са основани на аргументите, че сумите за обезщетение били получавани от работодателя - осигурител, по тогава действащата уредба на него било вменено задължението да осъществява контрол по цялата процедура по изплащане на обезщетенията и сега, ако сумите подлежали на връщане, той следвало да ги върне. От страна на осигурителя не е допуснато нарушение на правилата за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до две годишна възраст на работещите по трудови правоотношения майки, уредени в чл. 164, ал. 1 КТ, както и реда и условията за ползването му, регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Както се посочи по-горе, от майката е подадено писмено заявление, като към него е приложена декларация, че детето не е настанено в детско заведение. В чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата е предвидено, че отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя си, който е разрешил ползването на отпуска, в случай, че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуската на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата. Предназначението на този вид отпуск е целево, тъй като той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете и майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина към писменото заявление за ползването на отпуска тя следва да приложи декларация, че детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условие за ползването на отпуска. Когато по време на ползването на отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуск за отглеждане на малко дете до две годишна възраст отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. От изложеното се налага изводът, че задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя, че детето е настанено в детско заведение. При действащата правна уредба работодателят - осигурител не е имал нормативно установено задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение и да уведомява органите на НОИ. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че осигурителят не е осъществил възложения му превантивен контрол по установяване на правото на парично обезщетение, след като не е доказано, че от страна на осигурителя е допуснато нарушение на нормативните правила за разрешаването на отпуска и изплащането на обезщетението. Неизпълнението на задължението на осигуреното лице да декларира обстоятелството, че детето е настанено в детско заведение, не може да обуслови ангажиране на отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 КСО. В този случай осигурителят не следва да носи отговорност за настъпилата щета за държавното обществено осигуряване. Останалите касационни доводи, обуславящи, според касаторката, незаконосъобразност на оспорения административен акт, са основани на аргумента, че заявлението-декларация от 1.06.2006 г. не била подписана от нея. Тези доводи са неоснователни. Както правилно е отбелязал решаващият състав касаторката лично е получавала паричното обезщетение за отглеждане на дете, не е отказала получаването му въпреки, че детето е било настанено в детско заведение и не е изпълнила задължението си да декларира промяната на обстоятелствата (настаняването на детето в детско заведение) пред осигурителя си в тридневния срок, което я прави недобросъвестно лице при получаване на обезщетението. По същество в касационната жалба се повтарят основните оплаквания срещу административния акт, развити вече пред първата инстанция, на които с обжалваното решение е даден обоснован и законосъобразен отговор. С оглед изложеното не се установяват твърдяните в касационната жалба отменителни основания и след като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка е била записана за времето от 7.11.2007 - 24.08.2008 г. в ДДЯ № 9 - гр. Благоевград, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Благоевград, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, което води до извода, че Божанка Шакина - Тодорова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № ПОВН-131 от 30.11.2011 г.) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,