Решение № 13041 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6991/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хелио-тур-с" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Невена Коканова 8, представлявано от управителя Е. Банева, чрез адв. М. Стойков, против Решение 413 от 21.04.2023 г., постановено по адм. дело 1625/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 8-Z-847/22.08.2022 г. на кмета на община Созопол. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при едностранчиво прилагане на закона и е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано като се моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът - кмет на община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Ю. Бошнаков, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане разноски. Ответникът - Р. Иванова, [ЕГН], с адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес], чрез процесуален представител Й. Кебеджиев, със съдебен адрес: гр. Бургас, [улица], оспорва касационната жалба като неоснователна, необоснована и незаконосъобразна и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция. Ответникът - М. Митрева, [ЕГН], с адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: В касационната жалба на първо място се навеждат доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с насрочването на последното открито с.з. по делото на 21.03.2023 г. Твърди се, че това е сторено от съда в нарушение на процесуални права, тъй като адв. Стойков бил уведомил БРС, БОС, БАС и АСБ, че в периода 02.03.2023 г. до 03.04.2023 г. ще ползва отпуск. Прилага уведомление. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че насрочването на последното по делото открито с.з. на 21.03.2023 г. е извършено с протокола от предходното открито с.з. от 07.02.2023 г., на което адв. Стойков е присъствал лично. Независимо от това, последният не е реагирал по време на заседанието, не е подал и допълнително искане по делото за отсрочване поради ангажираността му. В цитираното уведомление до посочените съдилища е отправено единствено искането да не му се връчват съобщения и съдебни книжа в периода 02.03.2023 г. до 03.04.2023 г. като няма конкретни искания във връзка с вече насрочените открити съдебни заседания през този период. Искане за отлагане на насроченото за 21.03.2023 г. заседание по делото не се съдържа нито в общата молба до съдилищата, нито е депозирано по настоящото дело. Липсата на такова искане, подкрепено с доказателства за невъзможността на процесуалния представител на жалбоподателя да участва в заседанието по делото на 21.03.2023 г. води до извода, че като е дал ход на делото в заседанието от 21.03.2023 г., респективно е приключил съдебните прения, съдът не е допуснал процесуално нарушение. С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на "Хелио-тур-с" АД против Заповед 8-Z-847/22.08.2022 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Бойлерно отделение, част от санитарен възел" V категория, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.54.51, м. Каваци, землище на гр. Созопол, земеделска земя, категория 5, НТП: изоставена орна земя, собственост на Р. Иванова и М. Митрева. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и в предписаната от закона форма, при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и е съставен констативен акт 3/18.02.2022 г. за извършена проверка на строеж: "Бойлерно отделение, част от санитарен възел", в поземлен имот с идентификатор 67800.54.51, м. Каваци, землище на гр. Созопол. Посочено е, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за номенклатурата на видовете строежи. В съставения констативен акт 3/18.02.2022 г. назначената от ответника комисия е приела, че проверяваният обект представлява Бойлерно отделение към санитарен възел с приблизителни размери 5.00/4.00м, изпълнен под метален навес, покрит с ламарина от ограждащи тухлени зидове с височина 1.70м. през 1987 г. Отделението е оборудвано с три бойлера и има водопроводна и електропреносна връзки. Останалата част от навеса продължава над съседния на юг поземлен имот, но се ползва за паркинг. Имота, в който е разположен строежа е земеделска земя собственост на Р. Иванова и М. Митрева. Отбелязано е, че строежът е собственост на "Хелио-тур-с" АД. Посочено е, че същият е изграден без строителни книжа - разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти в земеделска земя, а като нарушена е посочена нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Констативен протокол 3/18.02.2022 г. е изпратен до "Хелио-тур-с" АД с писмо изх. 26-00-970/21.06.2022 г. и е получено от дружеството на 24.06.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне. Със заповед 8-Z-847/22.08.2022 г. на кмета на Община Созопол, която възпроизвежда констатациите по акта, е разпоредено да бъде премахнат, установеният незаконен строеж: "Бойлерно отделение, част от санитарен възел", находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.54.51, м. Каваци, землище на гр. Созопол. В мотивите на заповедта е описано процесното строителство, като е посочено, че то е извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ без необходимото разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти. Посочено е, че имота е собственост на Р. Иванова и М. Митрева като строежа е собственост на "Хелио-тур-с" АД и е прието, че е налице установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), вещото лице по която сочи, че бойлерното помещение е оградено с лека ограда от поцинкована ламарина, поднавесното пространство е с размери 5,50м./4,40м., с площ приблизително 24 кв.м. от строеж метален навес с дължина 50,00м. и ширина 4,40м., едноскатен покрив изток/запад с Н1=2,80м. и Н2=2,60м. Изпълнен е с метална конструкция колони, столици и ребра студено огънат профил и покритие от ЛТ поцинкована ламарина. Сочи, че металния навес е свободно стояща сграда, разположена в общо дворно място със сградите мотел и административна сграда, а бойлерите в северното поднавесно пространство подгряват топла вода за нуждите на гостите на мотела през лятото. Правилен е изводът на съда, че по своето предназначение представлява строеж от допълващо застрояване, по смисъла на чл. 41 и чл. 42 ЗУТ, с обслужващи функции - V-та категория, съгласно чл. 137, т. 5, б. в ЗУТ. Посочва, че същият не попада сред хипотезите предвидени в нормите на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и чл. 147, ал. 1, т. 2-т. 17 ЗУТ като в случая не намира приложение и хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, след като процесния строеж на допълващо застрояване е свързан с обществено обслужване. В нормата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж, като процесният строеж не попада в нито една от предвидените хипотези. Законосъобразен е извода на съда , че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ и не се установява за него да е издавано такова, поради което правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатирано е, че "Бойлерно отделение, част от санитарен възел" не е търпим строеж и не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ тъй като не е бил допустим по действащите градоустройствени планове, тъй като за имота в който е разположен не са одобрявани такива планове. В резултат на извършения правен анализ, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразно издадена и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са всички доводи и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Въз основа на него са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, по отношение незаконността на строежа, по отношение на които жалбата срещу процесната заповед е отхвърлена, и тези изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав. Обоснован е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че е налице строеж, реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, каквото е едно от сочените правни основания в заповедта. Правилен е и извода на съда, че процесният строеж не е търпим строеж нито в хипотезите на § 16 ПР ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове, тъй като за имота в който е разположен не са одобрявани такива планове. Видно от заключението на вещото лице този имот е земеделска земя, както преди влизане в сила на ЗУТ, така и към момента, поради което и след като за имота в който е извършен строежа няма одобрен и действащ подробен устройствен план, строежът не е бил допустим и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба за това, че строежът е погрешно индивидуализиран, което било самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Съществен порок във формата на заповед за премахване на незаконен строеж би бил налице, когато същият не е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на параметри, обем, характеристики и местоположение, така, че възниква съмнение кой е строежът, предмет на принудително изпълнение. Когато е налице такова основателно съмнение, заповедта подлежи на отмяна само на това основание, тъй като биха могли да бъдат засегнати законни права както на адресата на заповедта, така и на трети лица, посредством премахване на друг законно изграден строеж. В конкретния случай не е налице такъв недостатък във формата на оспорената заповед. Действително в диспозитива на заповедта, непрецизно, като наименование на обекта е посочено Бойлерно отделение, част от санитарен възел" какъвто възел не се установява на място, но в случая, доколкото съществуващите бойлери служат за затопляне и подаване на вода към близкия мотел, те са отнесени към санитарния възел към който подават вода, като изрично в заповедта е посочено, че има водопроводна и електропреносна връзка. След като в заповедта е надлежно индивидуализиран процесния строеж, чрез посочване на неговите размери, начин на изграждане, разположение и ползване, не е налице неяснота и съмнение, кой точно обект следва да бъде премахнат, поради което не е налице съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното съдебното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлена подадената жалба срещу оспорената заповед, е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. Същевременно, извършвайки служебна проверка за допустимост на съдебното решение в неговата цялост и във връзка с мотивирано възражение на касатора, направено и пред административния съд, касационната инстанция установи, че решението е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на Р. Иванова и М. Митрева. Като съсобственици на имота, в който е изпълнен процесният строеж, същите не са пряко засегнати от издадения административен акт, поради което незаконосъобразно са конституирани като заинтересовани страни в съдебно-административното производство. Страни по оспорване на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са адресатът на задължението за премахване (извършител, собственик и/или възложител на незаконния строеж) и административният орган. В случая оспорващият пред първата инстанция " Хелио-тур-с " АД е адресат на заповедта в качеството му на собственик на строежа. Други субекти нямат правен интерес от обжалването, нито имат качеството на заинтересовани от спора лица, тъй като за тях административният акт не създава права или задължения, нито по какъвто и да е начин засяга непосредствено правната им сфера. Поради което неправилно са конституирани като заинтересувани страни с Определение 1801 от 17.10.2022 г. на АС гр. Бургас. С оглед изложеното, съдебното решение по отношение на конституирането от съда Р. Иванова и М. Митрева като заинтересувани страни е недупостимо, в това число и по отношение на присъдените в полза на Р. Иванова разноски, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото в тази част да се прекрати. На същото основание не следва да се обсъжда и депозирания отговор, както и претенцията за разноски за настоящото производство. В останалата част решението е валидно допустимо и правино. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,