Решение № 7238 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 39536 от 27.11.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7764/2024 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г. изх. № 02-220-6500/1376#12 от 11.04.2024 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ (УП), в частта на извършените намаления на субсидията по следните схеми/мерки: СЕПП в размер от 2731,53 лв., ЗДП - 786,06 лв., СПП в размер от 1953,62 лв.; по подмярка 13.1/НР1 в размер от 3267.17 лв., както и в частта за редукции по същите схеми и мерки; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН 22/200520/98566 от 2020 г.; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава, че в противоречие със събраните по делото доказателства, вкл. приетото по делото заключение на съдебна експертиза, съдът приема че намалението на финансовата помощ е извършена единствено на основата на административни проверки, за които не са представени доказателства. Сочи, че тези проверки се извършват автоматизирано, а резултатите от тях се отразяват в административния акт и това нормативно условие е спазено, но тъй като при извършени проверки на място, каквъто е настоящия случай, се оценяват само резултатите от проверките на място, а съдът не е отчел същите, поради което счита че обжалваното решение не съответства на събраните доказателства и е необосновано. Твърди, че приетите и приобщени по делото доказателства – в частност снимките на проверените парцели и забележките на експерта от доклада от проверката и отговора по възраженията на кандидата към резултатите от проверките в достатъчна степен позволяват да се извлече информацията, с която се доказват фактическите установявания за площите, довели до извършеното намаления/редукции на заявените от земеделския производител площи. Счита за неправилен и изводът на съда, че актът не е мотивиран в достатъчна степен като сочи, че за мотиви на акта следва да се считат както доклада от проверките на място, така и отговорите по възраженията на кандидата, но и в самия административен акт са обективирани в таблица 1 мотиви, където в табличен вид за всеки от проверяваните парцели е посочена причината за конкретно определената за недопустима за подпомагане площ. Счита, че жалбоподателят не е доказал благоприятния за него факт, че цялата заявена площ на всички парцели подлежи на подпомагане. Иска обжалваното решение да бъде отмени и делото да се реши по същество. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. И. В.. Ответникът по касация – Б. С.. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, подаден чрез адв. М. Стоянова. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление за подпомагане 2020, форма за физически лица УИН, подадено на 05.05.2020 г. и допълнено на 05.06.2019 г., Б. С.. С. е заявила подпомагане по схеми/мерки: СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната сред – зелени директни плащания), ДПЖ (Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки в планински райони (10-49 животни) както и компенсаторни плащания за планински райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.1/НР1). Извършени са автоматични проверки на подаденото заявление. На 23.10.2020 г. са извършени и проверки на място по метода на дистанционния контрол, за което е съставен Доклад за проверка на площи от експрет Д. К.. Последният е връчен на земеделския производител на 07.12.2020 г. и той е подал възражение по констатациите му. На 11.02.2021 г. земеделският производител е уведомен за разгледаното възражение, което е преценено като неоснователно, поради което констатациите от извършената проверка на място е потвърдена. Процесното уведомително писмо е издадено в изпълнение на Решение № 594/24.01.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3084/2022 г. През 2020 година е извършено актуално заснемане на землищата в област София, послужило за основа при проверките за допустимост на площите за подпомагане. По делото е изслушано и прието заключение на съдебна експертиза. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма. Приема, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен материалния закон от административния орган. Счита, че не съобразени дадените с Решение № 594/24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 3084/2022 г. по описа на Административен съд София-град задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като в оспорения акт отново липсват данни кога и от кого са извършени проверките, какви са резултатите от тях, не са посочени конкретни мотиви за извършените намаления и не са извършени проверки на място. Съдът, приема, че посоченото правно основание за намалението – чл.8, ал.2 от Наредба №2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащания на площ са посочени три хипотези, а административният орган не е посочил коя от тях прилага, а от прието по делото заключение на съдебната експертиза се установява, че не се констатира наличие на повече от сто броя дървета или храсти на декар, не е констатирано наличие на скални образования, съоръжения и други, които да заемат повече от 10% от общата площ, поради което не са установят фактически основания за прилагане на посочената правна норма. Съдът констатира, че заявителят е спазил изискването на чл. 38в, ал.3 ЗПЗП като е декларирал само земеделски парцели, които имат площ равна или надвишаваща 0,1 ха, поради което няма основание за намаление на подпомагането на това основание. По изложените съображения съдът заключава, че административният орган не е установил правилно правнорелеватните факти, поради което неправилно и в противоречие със закона е отказал подпомагане на кандидата по заявените от него сме и и мерки за директни плащания на площ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен и необоснован е изводът на съда за липса на мотиви в оспореното УП и неспазване на указанията, дадени в Решение № 594/24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 3084/2022 г. по описа на Административен съд София-град. От съдържанието на уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане, с направени изчисления чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл. 30 ЗПЗП. Вписаните в УП основания и таблиците към него, посочените данни за парцелите с конкретизирането на площите, приети за недопустими, както и данните от административната преписка, обективират ясно не само фактическите, но и правните основания, обосноваващи издаването на УП в обжалваната му част. В таблици 1, 3, 13 и 14 са посочени конкретни данни, отнасящи се до приетите от административния орган недопустими площи. Към всяка от таблиците са изложени обосновани мотиви относно данните, съдържащи се във всяка отделна колона, като за всяко конкретно намаление на заявената за подпомагане площ по съответния парцел са посочени, както релевантните фактически обстоятелства, така и приложимите правни основания. Фактическите основания за издаване на оспорения акт се съдържат и в документите част от административната преписка по издаване на оспорения акт - заявление за кампания 2020 г. от 05.05. и 05.06. 2020 г., таблица за използвани парцели 2020, декларации, карти на БЗС, заповед за извършване на проверка на място, доклад за проверка на площи, възражение на заявителя и отговор по възражението и други. Дали съдържащите се факти в документите, част от административната преписка, обосновават възприетите от административния орган правни основания за намаление на исканото финансово подпомагане в оспорената част на УП е въпрос на материална законосъобразност на същото. Противно на приетото от съда доказателствата по делото установяват осъществяването на фактическите основания за издаване на акта, които кореспондират с правните основания, под които са подведени те. Установява се от доказателствата по делото какво е било състоянието на всеки един от заявените за подпомагане БЗС-та и защо части от тях са приети за недекларирани и недопустими за подпомагане. Констатациите от извършените проверки на парцелите са обективирани в доклад за извършените проверки и по същество не са опровергани с допустими доказателства и доказателствени средства. Напротив заключението на приетата по делото съдебна експертиза установява, че „жалбоподателката не е ощетена при определянето на недопустимите площи чрез дешифриране по ОФК от 2020 г.“, а конкретните констатации на вещото лице за всеки от проверените парцели са описани в таблица потвърждават установеното от административния орган фактическо основание за намаление на подпомагането, за всеки един от парцалите по отделно. С оглед посоченото изводите на първоинстанционния съд не почиват на събраните по делото доказателства, които доказват фактическите констатации на административния орган. Поради това следва да се приеме, че решението е необосновано и противоречи на закона. Относно приложението на материалния закон. Неправилен и необоснован е изводът на съда за непълно посочване на правно основание, на което административният орган намалява размера на подпомагането. Видно от съдържанието на колона 10 в таблица 1 от УП освен посочването на чл.8, ал.2 от Наредба №2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащания на площ, на което акцентира първоинстанционният съд, издателят на акта е посочил конкретна точка от чл. 43, ал.3 от ЗПЗП, въз основа на която преценява да намали плащането за съответния БЗС/парцел. Разпоредбата на чл. 43, ал.3, т. 1-10 ЗПЗП определя, че „Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: 1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в; 2. установи, че за съответните площи не са спазени изискванията за кръстосано съответствие или на предварителните условия съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115; 3. кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40; 5. за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; 6. (отм., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.); 7. кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи; 8. кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил специалните изисквания, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4; 9. установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане; 10. заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4“. Следователно именно конкретната разпоредба на чл. 43, ал.3 ЗПЗП е годното и достатъчно правно основание за намаляване/отказване размера на плащането. В случая за всеки от обследваните парцели административният орган е посочил една или повече от точките по чл. 43, ал.3 ЗПЗП, които обосновават намаляването. Налага се извод, че за всеки от обследваните парцели е налице правно основание, което кореспондира с посоченото за него фактическо основание, поради което неправилен и необоснован се явява извода на съда, че материалния закон е приложен неправилно. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът при достатъчно събраните по делото доказателства е направил необосновани фактически изводи и неправилно е приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено като неправилно, а по същество първоначалната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 35,79 евро. – държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Основателна е и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което съдът определя общо от 210 евро, равняваща се на 410,42 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение