Решение № 225 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 675/2008 г.

Решение № 225 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 675/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /2007 г.във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на ТПК"Б"-Видин против решение № 230 от 24.10.2007 г.по в. гр. дело № 336/2007 г.на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 457/11.03.2005 г., постановено по гр. дело № 744/04 г.на Районен съд -Видин. С. него е отхвърлен предявения от ТПК"Б"-Видин иск против "Е"ЕАД гр. П. за отстъпване собствеността и предаване на владението на самостоятелно помещение с площ от 25 кв. м., находящо се на първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 578 кв. м., находящо се в кв.48, съставляващо имот пл. № 648 по плана на гр. Д., обл. Видин, представляващо трафопост Д., както и искът за заплащане на обезщетение за ползване на посочения имот в размер на 1260 лв. за периода от 5.11.2001 г.до 9.11.2004 г. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено и исковете по чл. 108 от ЗС. и чл. 93 от ЗС- уважени. Ответникът по касационната жалба "Ч"АД/правоприемник на "Е"ЕАД /моли решението да бъде оставено в сила. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С. решение № 396 от 19.06.2007 г.по гр. дело № 306/2006 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на четвърто отделение, е отменил решение от 16.01.2006 г.по гр. дело № 385/2005 г.на Видинския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С. обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Т. "Б" не е доказал активната си материалноправна легитимация на собственик на процесното помещение, представляващо трафопост Д. Изложил е съображения е, че въпросното помещение е ползвано от държавата чрез съответното електроразпределително предприятие от момента на построяване на сградата, като финансирането и закупуването на правото на строеж за изграждането му е станало за сметка на държавата съгласно действащата към момента на изграждането правна уредба - чл. 7, ал. 1 от Инструкция за изграждане на помещения за трансформаторни постове в жилищните квартали на населените места /в. Известия, бр.72/6.09.1962 г./При безспорно установеното от събраните доказателства обстоятелство, че процесният имот е включен в капитала на ответното дружество е направен извод, че по силата на чл. 17 от ЗППДОП (отм.) правото на стопанисване се е трансформирало в право на собственост. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил предявения ревандикационен иск. С. оглед изхода на спора по главния иск по чл. 108 от ЗС. е отхвърлен и обусловения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на чужд имот за времето от 5.11.2001 г.до 9.11.2004 г. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Спазени са задължителните указания на Върховния касационен съд по прилагане и тълкуване на закона. При условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост, като е направил обосновани и логични изводи. Не се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обоснован е изводът на съда, че ищецът не е собственик на процесното помещение. Правилно е прието, че представеният констативен нотариален акт № 192/1992 г.не поражда право на собственост, а ищецът следва да докаже придобивното основание, което го легитимира като собственик на процесния имот. Представеният протокол № 16 от 8.05.1964 г.на Дунавския общински народен съвет за отреждане на парцели IV и V им.580 кв.76 по регулационния план на селото на ТПК"Д", впоследствие сляла се в ТПК"Бор"-праводатели на ищеца, не може да наложи други изводи относно собствеността на трафопоста с оглед действащите към момента разпоредби на закона. Данните по делото сочат, че сградата е построена през 1964 г. Съгласно действащия към този момент Закон за електростопанството /ДВ, бр.71 от 27.03.1948 г./енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията са държавна собственост. По смисъла на този закон неразделна част от електростопанското предприятие са всички машини, съоръжения, инсталации, сгради и др., които имат връзка с производството, преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия. В Правилника за прилагане на Закона за електростопанството /ДВ, бр.168/48 г./е записано, че електропроизводството, преносът, трансформацията и разпределението на електрическата енергия са обединени в обща електроразпределителна система. Електроизграждането включва проучване, проектиране, строеж и монтаж на електроцентрали, включително и за изграждане на трансформаторни станции, разпределителни мрежи и т.н. Средствата за електроизграждането според правилника са били набирани от предвидения държавен бюджет на Министерството на електрификацията и мелиорациите, както и от сумите за строителство на електростопанските държавни предприятия. След като държавата в лицето на своите органи е била инвеститор на обекта при изграждането му и няма доказателства, че при изграждане на сградата ТПК"Д"е заплатила стойността на помещението на държавата, то е останало държавна собственост, впоследствие включено в активите на електроразпределителното дружество. Като е приел, че исковете са неоснователни въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 64 от ГПК (отм.)касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред ВКС. разноски в размер на 244 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о