Решение № 11964 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2014 г.
ВАСV отделение11.11.2015 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5576 от 27.08.2014 г., постановено по адм. дело № 96/2014 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Главна дирекция "Охрана" да заплати на Боян Николаев Чилингиров със съдебен адрес град София, ул. "20-април" № 19 разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11964 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция "Охрана" против решение № 5576 от 27.08.2014 г., постановено по адм. дело № 96/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена заповед рег. № з-1790/13.12.2013 г. на Главен директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, за наложено на Боян Николаев Чилингиров дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Боян Николаев Чилингиров срещу административния акт. Ответната страна - Боян Николаев Чилингиров, чрез процесуалния си представител адв. Велкова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно и допустимо. С обжалваното решение състав на Административен съд София - град (АССГ) е отменил заповед рег. № з-1790/13.12.2013 г. на Главен директор на Главна дирекция "Охрана", за наложено на Боян Чилингиров дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца. В заповедта е посочено, че комисар Боян Николаев Чилингиров е бил наказан, за това че в качеството му на заместник главен директор са му делегирани функционални задължения по контрола, координацията и съгласуване на цялостната дейност по организиране и подготвяне на документация за провеждане на процедури по ЗОП, като за времето от 19.06.2013 г. до 24.07.2013 г. не е оказал действен контрол за работа на сектор "Материално-техническо осигуряване" по отношение на извършването на подготвителни действия по организацията и провеждането на процедура с предмет "Доставка на обувни артикули за нуждите на служителите от Главна дирекция "Охрана", като с бездействието си е нарушил разпоредбите на раздел IV, т. 1 от длъжностната си характеристика за длъжността "заместник-главен директор" с рег. № 7718/12.11.2010 г. утвърдена от главния директор на ГДО, с което са били нарушени разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (отм.) и също така в качеството си на в. н. д главен директор на 05.08.2013 г. комисар Чилингиров е утвърдил поредната корекция на годишния план включващ и въпросната поръчка, без какъвто и да било активационен документ, обосноваващ тази корекция, с което е нарушил чл. 9 от Вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки в Главна дирекция "Охрана", според който "Възложителят утвърждава годишния план, като може да го коригира при несъответствие с утвърдения бюджет на ГД "Охрана" или други обективни причини". С оспорената заповед рег. № з-1790/13.12.2013 г. на Главен директор на Главна дирекция "Охрана" на Боян Чилингиров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че от представените вътрешно-ведомствени документи, утвърдените на 19.06.2013 г. и на 12.07.2013 г. годишни планове за възлагане на обществени поръчки е предвидено същите да стартират месец юли, като обстоятелството че същите не са стартирали до края на месеца не може да се вмени във вина на жалбоподателя, още повече, че срокът по утвърдения на 5.08.2013 г. годишен план за обявяване на обществената поръчка е спазен, като в случая са налице обективни причини изключващи виновно поведение от страна на Чилингиров. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не е установено дисциплинарното нарушение, за което органът е приел наличие на вина от страна на касационния ответник. Следва да се приеме, че оплакването за необоснованост се поддържа само формално, а всъщност се оспорват правните изводи на съда. Поради това настоящият съдебен състав счита за неоснователно оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение. Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя правните съображения на административния съд, за незаконосъобразността на процесната заповед, поради което намира, че не е необходимо повторно да ги възпроизвежда. Действително по делото не са били събрани доказателства относно това, че в случая липсват такива обективни причини, които са наложили корекция на утвърдения годишен план и неспазване на вече определените срокове, което е довело до необоснованост на заповедта, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон. Лимитоопределящата заповед на министъра на правосъдието е издадена на 11.07.2013 г., като с нея са утвърдени сумите за униформено облекло и др. вещево имущество, с оглед на което, след като са водени преговори за увеличаване на сумите за униформено облекло и друго вещево имущество е било обективно невъзможно спазването на сроковете заложени в годишния план, още повече, че по делото липсват доказателства, кога същата заповед е сведена до знанието на Главна дирекция "Охрана", тъй като липсва входящ номер в тази дирекция. Тези фактори според настоящия състав са обективни и не зависят от активността на наказания служител. Законосъобразни са съображенията на съда и относно липсата на мотиви в заповедта, касателно реализацията на дисциплинарната отговорност. С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Касаторът не поддържа оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което, и на основание чл. 218 от АПК, съдебната инстанция не дължи служебно произнасяне по това основание. При проверката на обжалваното решение, настоящият състав на Върховния административен съд установи още едно основание, водещо до нищожност на оспорения административен акт, посочено от Чилингиров пред първоинстанционния съд, но невъзприето от АССГ. Съгласно чл. 228 от ЗМВР (отм.), дисциплинарните наказания се налагат от посочените длъжностни лица на подчинени техни служители. В случая, издателят на заповедта - главен комисар Георги Жеков, е действал в качеството си на главен директор на Главна дирекция "Охрана". Той е наложил наказание за деяние, извършено от служителя главен комисар Боян Чилингиров по време, когато последният е заемал същата длъжност. Подобно действие е недопустимо и в противоречие с принципите на дисциплинарното производство. Обстоятелството, че към момента на налагане на наказанието - 13.12.2013 г. наказаният Чилингиров е изпълнявал друга, по-ниска и подчинена на наказващия Жеков длъжност, не води до извод за законосъобразност на оспорената заповед. За поведението му по време, когато той е заемал длъжността "главен директор на ГДО", само министърът и главният секретар на МП са имали право да му наложат наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР (отм.) - "порицание", тъй като само те се явяват компетентни по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) за това. С оглед крайния резултат по делото, постановен от първоинстанционния съд, това основание не води до неговата промяна. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение