Решение № 7619 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2014 г.

Решение № 7619 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 1264 от 31.05.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3576/2013 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 031300171/7.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ - Шумен, потвърден с решение № 383/31.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповед № Д-931/4.07.2011 г. и заповед № Д-1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК - според компетентната териториална дирекция. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - Татяна Георгиева Герова действаща и като ЕТ "Мечта - Татяна Георгиева", чрез процесуалния си представител адв. Гюра Великова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира деловодни разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт и наличие на посочените касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил ревизионен акт, с която на Татяна Георгиева Герова действаща и като ЕТ "Мечта - Татяна Георгиева" са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 55256.61 лева и лихви от 39 498.52 лева. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Шумен, който не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в град Варна. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Татяна Георгиева Герова от град Варна с ЕТ "Мечта - Татяна Георгиева", определен от териториалния директор на ТД на НАП Варна със заповед № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП, град Варна не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Шумен. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приложеното към касационната жалба решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - според постоянния адрес на физическото лице Татяна Георгиева Герова, включително относно задълженията на ЕТ "Мечта - Татяна Георгиева", за който по делото не е спорно, че е в град Варна. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна. При липсата на структурна обособеност на т.нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповед № Д-931/4.07.2011 г. и заповед № 1597/1.11.2012 г. при оправомощаването на Светлана Каменова Петрова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповед директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, включително и такива с работно място в гр. Варна, не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където е работят. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,