Решение № 9684 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2014 г.

Решение № 9684 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Миграция" - МВР гр. София, чрез процесуалния му представител, юрисконсулт Пламен Тошев, срещу решение № 616 от 06.02.2014 г. постановено по адм. дело № 7720/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Магардич Левон Кеджеджян е отменен негов отказ с рег. № ХМ-6515 от 13.06.2013 г. и преписката е върната за ново произнасяне с оглед дадените указания в съдебният акт. Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, по съображения, изложени в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Ответникът - Магардич Левон Кеджеджян, чрез процесуалния си представител, адв. Кралева, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало по заявлението на Магардич Левон Кеджеджян от 07.12.2012 г. с искане за разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в страната. Представени са изискващите се от специалния закон и правилника за неговото приложение документи. С оспорения отказ рег. № ХМ-6515 от 13.06.2013 г. директорът на Дирекция "Миграция" е приел, че не са изпълнени условията на чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, тъй като Кеджеджян е гражданин на Армения. Органът се е обосновал с писмо вх. № В 3231 от 22.04.2013 г. на посолството на Република Армения, в което е посочено, че Магардич Левон Кеджеджян е гражданин на Република Армения, но същия не е получавал паспорт на Република Армения . За да постанови оспореното решение съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че Магардич Левон Кеджеджян е роден на 18.02.1994 г. в гр. Пловдив и от раждането си до момента същият е живял в България заедно с родителите си и е учил в българско учебно заведение. Съдът е приел, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, но същия не е мотивиран, тъй като административният орган не е отчел обстоятелства, като дългото пребиваване на лицето на територията на страна, факта че лицето е родено в България и целият му съзнателен живот е преминал на територията на страната, както и обстоятелството, че семейството му се намира тук. установените връзки, положение в обществото и др. В контекста на изложеното съдът е направил извод, че с това е нарушен принципа на съразмерност предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Посочил е също, че издателят на акта не е съобразил и чл. 8, ал. 3 от КЗПЧОС. С оглед изложеното, като е обсъдил всестранно и задълбочено относимите факти и обстоятелства по спора, съдът е стигнал до извода, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради постановяването му в нарушение на административнопроцесуалните правила, материалния закон и в противоречие с целта на закона. Правилен е и изводът, че при постановяване на отказа административният орган не е изложил никакви мотиви във връзка с продължителността на пребиваването на Кеджеджян в страната, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, социална интеграция, съществуващи семейни, културни и социални връзки с държавата по произход или липсата на такива. Действително в закона няма изрична разпоредба, която да задължава органа при постановяване на акта да съобрази горепосочените обстоятелства, но съдът, при преценка на законосъобразността на акта е длъжен, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК да прецени законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК. Както правилно е прието в обжалваното решение, органът не е обсъдил въздействието, което постановеният акт би имал върху семейния и личния живот на заявителя, установените връзки и положение в обществото, както и обстоятелството дали наложената мярка е пропорционална на преследваната от закона цел. Това нарушение на процесуалния закон е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Органът е длъжен да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая/ чл. 35 АПК/. По преписката са събрани доказателства относно раждането и пребиваването на Кеджеджян в страната, роднинските му връзки, липсата на арменски паспорт, невъзможността да завърши образованието си в страната, както и да кандидатска за приемане във Висше учебно заведение и др., които не са обсъдени от органа при постановяване на обжалвания акт. Органът е длъжен да извърши съвкупна преценка на множество факти, които в своята цялост могат да обосноват пропорционалността и съразмерността на конкретната мярка. Това, само по себе си прави оспорената заповед незаконосъобразна. Първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че неотчитането на тези обстоятелства при постановяване на заповедта, води до несправедливо и несъразмерно прилагане на административна принуда, която до последиците си се доближава до санкция, отразяваща се неблагоприятно не само на адресата, но и свързаните с него лица. Съдебният контрол върху административния акт включва и проверка за съответствието му с един от основните принципи на административното право, установен в чл. 6 от АПК, а именно - принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните органи. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесният отказ, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на мярката, както и дали целеният от мярката ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства. Предвид горното, с оглед представените доказателства и съдържанието на заповедта, се налага извод, че административният акт е издаден, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Видно от данните по делото, административният орган не е събрал всички относими доказателства във връзка с издаването на отказа, поради което е нарушено правилото на чл. 35 АПК. Постановеният акт се явява немотивиран, поради липса на данни относно обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, личното и семейното положение на чужденеца, продължителността на пребиваването му и наличието на трайно установяване в страната, наличието на връзки с държавата по произход. Следователно липсва обосновка на индивидуализиращите обстоятелства и на съразмерността на наложената мярка. Релевантни за проверката на законосъобразността на заповедта от гледна точка на пропорционалността се явяват и тези обстоятелства, чието установяване и съобразяване е от значение за случая, тъй като по силата на чл. 6, ал. 5 АПК административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С оглед на изложеното липсата на мотиви относно релевантните факти и обстоятелства, касаещи продължителността на пребиваването на Кеджеджян в страната, положението му в обществото, връзките със семейството му, съществуващите връзки в страната на произход или липсата на такива, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта, с който се отказва разрешение за пребиваване и самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази връзка следва да се допълни, че задължението за отчитане на посочените конкретни обстоятелства при издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване (постоянно по смисъла на Директивата) са визирани и в т. 6 от Преамбюла на Директива 2003/109/ ЕО. Съгласно цитираната новела, основен критерий за получаване на статут на постоянно пребиваващ следва да бъде продължителността на пребиваването в държавата-членка; то да е легално и непрекъснато, за да свидетелства за трайно привързване на лицето с тази страна, като се препоръчва и въвеждането на административна гъвкавост при конкретните случаи. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не е установено безспорно гражданството на Магардич Левон Кеджеджян. От представеното по първоинстанционното дело удостоверение № 121/30.10.2012 г., издадено от консула на Република Армения ( стр. 44) е видно, че липсват категорични данни за това, че Магардич Левон Кеджеджян е гражданин на Република Армения. Предвид изложеното като е отменил обжалвания административен акт първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение