Решение № 7810 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2009 г.

Решение № 7810 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14135/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Цецка Иванова Маркова против решение № 69 от 17.08.2008 г. по адм. д. № 3132/2008 г. на Административен съд - София-град като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна, предвид следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от Цецка Иванова Маркова против Министерството на правосъдието на Република България искове за присъждане на обезщетение на основание чл. 1 ЗОДОВ за претърпени от нея имуществени вреди общо в размер на 14 497,46 лв. за периода от 30.07.2004 г. до 14.12.2005 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 2441,52 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска; неимуществени вреди за същия период в размер на 3 000 лв. и мораторна лихва върху последните в размер на 1076,95 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска като неоснователни. Осъжда Цецка Иванова Маркова да заплати по сметка на АССГ сумата от 210,00 лв. за разноски по делото за възнаграждение на вещо лице по делото и държавна такса. Осъжда Цецка Иванова Маркова да заплати на Министерството на правосъдието на Република България сума в размер на 870,32 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при пълна и обективна преценка на приетите по делото доказателства. Същото е подробно мотивирано и обосновано, изградено на основата на правните изводи на съда, основани на приетите от него за установени обстоятелства по делото и на разпоредбите от приложимия закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявените претенции на ищцата към Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 14497,46 лв. Правилен е изводът на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на иска за заплащане на имуществени вреди, причинени на Маркова вследствие на "незаконосъобразните бездействия" на съответните длъжностни лица в Министерството на правосъдието. От представените по делото доказателства категорично не се установява наличие на основание за пораждане на посочените в правната квалификация на предявения иск предпоставки за ангажиране отговорността на Министерството на правосъдието, както и реализиране на съответните правни последици. Безспорно по делото не се доказва наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. вреда - имуществена или морална; 2. незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице; 3. изпълнение на административна дейност, т. е. вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност; 4 пряка или непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Безспорно по делото не се доказва наличието на елементите от фактическия състав на отговорността в тяхната кумулативност. Ищцата не е ангажирала никакви доказателства за отменени като незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, от които да са произтекли твърдяните претърпени от нея вреди. Видно от представените по делото доказателства, посочените вредоносни действия, описани в исковата молба, не са доказани, тъй като не са обявени по съответния ред за незаконосъобразни, както и не са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди. Не се обосновава основателен извод за реално претърпени вреди от ищцата, изразяващи се в нарушаване на правата й, като резултат от допуснати нарушения. Неосъществяването на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да обоснове наличие на претърпени вреди - имуществени и неимуществени, което да обуслови ангажиране отговорността на Министерството на правосъдието. Липсват доказателства за незаконен акт, действие и/или бездействие на Министерството на правосъдието при или по повод изпълнение на административна дейност, в резултат на която ищцата да е претърпяла твърдяните вреди. Такива доказателства не са представени както пред първата съдебна инстанция, така и с настоящата касационна жалба. Министерството на правосъдието е спазило изискванията на ПМС № 48/2004 г. и ПМС № 137 от 2005 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности при определяне индивидуалната основна месечна заплата на Маркова, както и че е изплатило всички дължими по силата на закона и съответните подзаконови нормативни актове обезщетения, което прави претенцията с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК, подадена срещу Министерството на правосъдието, неоснователна и недоказана. Този извод се подкрепя и от изготвеното по делото експертно заключение. Видно е от представената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база проверка на всички документи, приложени към служебното досие на Маркова, че ОМЗ на ищцата за процесния период е в границите на изискванията на Приложение 3 към чл. 1, ал. 1, т. 3 на ПМС № 48/2004 г. за размера на ОМЗ за длъжност Административен директор - А4 съгласно ЕКДА и Приложение 3 към чл. 1, ал. 1, т. 3 на ПМС № 137/2005 г. за размера на ОМЗ за длъжност Административен директор - А4 съгласно ЕКДА, както следва: ОМЗ на Цецка Маркова - 658.00 лв., съгласно ПМС № 48/2004 г. размер на заплата - от 575 лв. до 950 лв. и съгласно ПМС № 137/2005 г. размер на заплата - от 596 лв. до 984 лв. Видно от заключението на вещото лице, работната заплата на ищцата е изчислена на база Заповед № ЛС-03-635/11.05.2004 г. на МП с основен размер - 658,00 лв. за целия процесен период с увеличение от 7,5 съгласно ПМС № 48/2004 г. за периода до 30.06.2005 г. и 2% съгласно ПМС № 137/2005 г. за периода от 01.07.2005 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на иска за репариране на претърпените от Маркова неимуществени вреди. В подкрепа на това твърдение е приложеното по делото Разпореждане № 8828 от 04.08.2008 г. на НОИ, СУ "СО" рег. № 33-00-55/08.08.2008 г. (непредставено от ищцата пред първата инстанция, изрично отбелязано в мотивите на посоченото решение), което удостоверява, че на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване декларираната злополука с вх. № 1003/13.11.2007 г. на СУ "СО" от Цецка Иванова Маркова, станала 29.05.2007 г., не се приема за трудова, както и Декларация за трудова злополука вх. № 10003/13.11.2007 г., с която пострадалата Цецка Иванова Маркова твърди увреждания, изразяващи се в "психическо насилие", "психическо натоварване" и ДР., които с горепосоченото разпореждане, поради липса на един от конститутивните признаци на трудова злополука, а именно "причинна връзка", не е приета за трудова злополука. Липсват доказателства, които да удостоверяват предизвикани от ищцата неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което същите не подлежат на обезщетяване. Безспорно е обстоятелството, че през периода 1999 г. 2007 г. жалбоподателката е била изпълнителен директор на търговско дружество. По делото са представени доказателства относно обстоятелствата, ри които е окончателно прекратено служебното правоотношение на Цецка Иванова. Към делото е приложена Заповед № ЛС-03-329/29.05.2007 г., с която служебното правоотношение с Цецка Иванова Маркова е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 108 ЗДСл във връзка с Удостоверение за актуално състояние на "Българска фотография 2000" АД, издадено на 22.05.2007 г. от СГС, видно от което държавният служител Цецка Иванова Маркова - ръководител на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията при Министерството на правосъдието е чл. на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на горепосоченото търговско дружество, съгласно Решение № 1/25.08.1999 г. по ф. д. 9714/1999 г. на СГС, партиден № 52149, том 567, стр. 62, след като е установено, че държавният служител Цецка Маркова е назначена при неспазване на условията по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл и нарушението е съществувало и към момента на издаване на Заповед № ЛС-03-329/29.05.2007 г. Обжалваното решение не е постановено при поддържаните в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да се остави в сила. Искането на процесуалния представител на Министерство на правосъдието за присъждане на разноски в настоящата инстанция е основателно. Същото следва да се определи в минимален размер от 450 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с § 2 от ДР от Наредбата. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,