Решение № 2691 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2012 г.

Решение № 2691 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен против решение № 245 от 19.04.2012 г., постановено по адм. дело № 123/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен. Излагат се доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Николай Георгиев Харалампиев в писмено възражение оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен отменя заповед № 12 от 30.01.2012 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район (БДУВДР) с център Плевен, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Николай Георгиев Харалампиев - "младши експерт" с ранг четвърти младши при БДУВДР, с изнесено място на работа гр. София, като незаконосъобразна. При правилно установена фактическа обстановка административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Относно спорния по делото въпрос постановен ли е актът в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд прави тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, като посочва, че прекратяването на служебното правоотношение на посоченото основание се осъществява от административния орган при условията на оперативна самостоятелност, която преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът констатира, че режимът на изпитване на държавния служител, предвиден в чл. 12 от ЗДСл, дава възможност на органа по назначаването да провери и прецени неговите професионални и служебни качества, както и умението за работа в колектив. Приема, че срокът за изпитване е една година, но служебното правоотношение може да бъде прекратено и по-рано, когато органът констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Съдът извършва преценка спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, като се позовава на разпоредбата на чл. 169 от АПК. Обосновава извод, че в настоящия случай не са налице предвидените в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл предпоставки, посочена като правно основание в оспорената заповед. Съобразявайки конкретните факти по делото, съдът приема, че датата на назначаване на държавния служител Харалампиев на държавна служба в БДУВДР с център Плевен е 7.11.2011 г. и формално едногодишният срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е спазен, но административният орган не отчита факта, че постъпването на държавна служба в дирекцията не е първото такова правоотношение. Излага съображения за неприложимост и на хипотезата, предвидена във второто предложение на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, тъй като касае изменение на служебното правоотношение в същата администрация, а в случая предходното служебно правоотношение е прекратено. Съдът приема, че спрямо жалбоподателя не е приложима и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, в относимата редакция на текста, тъй като органът не отчита факта, че Харалампиев е бил държавен служител в МВР за периода от 15.09.1998 г. до 7.02.2008 г., поради което не може да бъде освободен на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, а административният орган прилага неправилно материалния закон. Въз основа на тези констатации обосновава извод, че липсват материалноправните предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение по посочения законов текст, поради което отменя оспорената заповед. Обжалваното решение е законосъобразно. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. При негативна преценка органът по назначаването с едностранно волеизявление прекратява служебното правоотношение, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Нормата е приложима при първоначално назначаване на държавна служба за всички категории служители, независимо от това дали са назначени на пълно или непълно работно време. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че в случая не е изпълнена основната материалноправна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, тъй като ответникът в настоящото производство е бил държавен служител в МВР за период по-дълъг от една година. От доказателствата по делото се установява, че Харалампиев не е назначен за първи път на държавна служба в БДУВДР, а заема такава служба в МВР за периода 15.09.1998 г. - 7.02.2008 г. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, а ал. 2 регламентира, че длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник." Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Видно от доказателствата по делото служебното правоотношение в МВР на Харалампиев е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, като същият е държавен служител за времето от 11.04.2000 г., когато влиза в сила разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.) до 7.02.2008 г. Въпреки че първоинстанционният съд неправилно определя началната дата на служебното правоотношение на Харалампиев от 15.09.1998 г., то това обстоятелство не се отразява на констатацията му за прослужено време на лицето като държавен служител в тази структура повече от една година. Правилно съдът изгражда изводите си въз основа на представеното удостоверение от 15.02.2008 г. Същото не е оспорено от процесуалния представител на административния орган по предвидения в чл. 193 от ГПК ред, приложим субсидиарно в съдебно - административния процес на основание чл. 144 от АПК, и съдържа достатъчно данни, от които да се направи обосновано заключение относно служебния характер на правоотношението между Харалампиев и МВР за посочения период. Аргументиран е изводът на съда, че в случая с оглед данните за предходно прекратено служебно правоотношение на същото основание, не е налице и хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, тъй като административният орган не отчита обстоятелството, че Харалампиев е бил държавен служител в МВР повече от една година. При така установените факти настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е упражнено при липса на материалноправните предпоставки за това. Направеното възражение в касационната жалба, че изискването служителят да се назначава за първи път на държавна служба е изпълнено по отношение конкретната администрация, а именно БДУВДР, не може да бъде споделено. Законът предвижда като предпоставка първоначално назначаване на кандидата на държавна служба, а не назначаване в тази администрация. По изложените съображения доводът на касационния жалбоподател за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон е неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно, не е налице твърдяното основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен в съответствие със закона, формираните правни изводи се обосновават от доказателствата по делото и се споделят от настоящия съдебен състав. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноските за тази инстанция в размер на 500 лв., представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Като прецени фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че полученото от процесуалния представител на ответника възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за неговото намаляване по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което разноските в касационното производство, направени от ответника, следва да бъдат присъдени в пълен размер. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,