Решение № 8799 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2011 г.

Решение № 8799 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Павлова, срещу решение № 3919/10.08.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 794/2011 г., с което е отменено негово решение № 1191/16.12.2010 г.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно актът е отменен на основание чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Според касатора, незаконосъобразен е изводът на съда, че неспазването на изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г., приета на основание чл. 103а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ не представлява основание за отнемане на лиценз и че е неправилно посочването на правните основания на чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗАДС в решението за отнемането му. Налице е правното основание на чл. 47, т. 8 от ЗАДС. Законодателят в посочената правна норма не прави разграничение между автоматизирана система за счетоводна отчетност и за контрол на измервателните уреди. Не е допуснато нарушение и на чл. 26 от АПК, тъй като с връчването на протокол № 4914/23.09.2010 г. складодържателят е бил уведомен за започването на административното производство. Претендира се отмяна на решението и постановяване друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "СФК - АГРО" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "СФК - АГРО" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Свищов, ул. "Янтра" № 4 не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било решение № 1191/16.12.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отнет лиценз № 357 на лицензиран складодържател "СФК - АГРО" ООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки в гр. Бяла, ул. "Яне Сандански" № 6 с идентификационен номер на данъчния склад ВGNСА 002445001 и е прекратено действието на лиценза. В мотивите на решението е посочено, че при посещение на данъчния склад на 23.09.2010 г. служителите на Агенция "Митници" са констатирали, че в него няма монтирани разходомери. Лабораторията не е сертифицирана и уредите в нея не са калибрирани. Не е изградена автоматизирана система за отчетност. Констатациите са отразени в протокол № 4914/23.09.2010 г., подписан без възражения. Прието е, че данъчният склад не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 8 и чл. 103а от ЗАДС, както и на изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г. в сила от 26.03.2010 г.

За да отмени решението, съдът е приел следното:

Решението е издадено от компетентен орган, определен в чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, в предвидената от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК /погрешно посочена ал. 1/ - изложените фактически основания не кореспондират с посочените правни основания. Нарушението на чл. 103а от ЗАДС и неспазването на изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. не представляват сами по себе си правни основания за отнемане на лиценз, доколкото нормата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС препраща към чл. 47 от същия закон. Липсата на разходомери кореспондира с условието по чл. 47, т. 10 от ЗАДС, но лицензът не е отнет на посоченото правно основание. Обстоятелството, че лабораторията не е сертифицирана и уредите в нея не са калибрирани като фактическо обстоятелство отново сочи на неизпълнение на изискванията на наредбата и е основание за отнемане на лиценза по чл. 47, т. 10 от закона, каквото административният орган не е посочил в оспореното решение. Констатираните разминавания между фактическите и правни основания представлява съществено нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт, което не само ограничава правото на защита на адресата, но и препятства съдебния контрол. Изложеното обосновава незаконосъобразност на акта и налага неговата отмяна на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Допуснатото нарушение на чл. 26 от АПК, свързано с липсата на уведомяване след проверката и съставянето на протокола, не е съществено. Единственото фактическо основание, което е подведено под кореспондиращото му правно такова е липсата на автоматизирана система за отчетност по чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗАДС. Това изискване не е ново. То е в сила от 01.01.07 г. и спазването му е установено към момента на издаването на лиценза. Това се потвърждава от представените заедно с административната преписка документи, изготвени във връзка с издаването на лиценза, а също така и от съдържащата се техническа документация за използване на автоматизирана система Алма. От мотивите на акта не става ясно дали нарушението е свързано с автоматизираната счетоводна отчетност или тази, която позволява контрол на измервателните уреди и е въведена с нормите на наредбата. Липсата на такова разграничение не позволява извършването на преценка относно това кое от правните основания е налице - това по т. 8 или това по т. 10.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, установените от митническите органи нарушения в данъчния склад са свързани с неизпълнение изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г. в сила от 26.03.2010 г., приета на основание чл. 103а, ал. 2 от ЗАДС. Правилно също така е посочено в мотивите на обжалваното решение, че съгласно § 81, ал. 2 от ПЗР на ЗАДС лицензираните складодържатели в 3-месечен срок от влизане в сила на наредбата са задължени да приведат дейността си в съответствие със законовите и нейните изисквания. Според ал. 3, това следва да е направено най-късно до изтичането на 6-месеца от влизането в сила на наредбата. Сроковете към датата на решението за отнемането на лиценза са изтекли.

Специфичните изисквания на наредбата, свързани с дейността, която е осъществявана в данъчния склад, се съдържат в раздел IV "Точки за контрол при производство на тихи, шумящи вина, други ферментирали напитки и междинни продукти" и те са следните:

Чл. 23. (1) Лицата, производители на тихи, шумящи вина, други ферментирали напитки и междинни продукти, измерват произведените продукти по обем и алкохолно съдържание в следните точки за контрол:

1. местата, където са разположени съдовете за съхранение на произведената акцизна стока, като показател обем се отчита в оразмерени съдове при запълнен обем или в калибрирани съдове със средства за измерване и контрол на ниво (шаблони, нивомери), а показател алкохолно съдържание се определя в точка за контрол лаборатория;

2. местата, където акцизната стока, която след последващи обработки представлява алкохолна напитка, предназначена за бутилиране или опаковане или ще се извежда от територията на обекта, като показател обем се отчита чрез разходомер, а показател алкохолно съдържание се определя в точка за контрол лаборатория.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата "средства за измерване и контрол" на акцизни стоки са:

1. средства за измерване и контрол, които предават данни по електронен път; 2. средства за измерване и контрол, данните от които се отчитат дневно и при промяна в тях се въвеждат в автоматизираната система за отчетност на лицата; 2.д) калибрирани апарати и инструменти, използвани в лабораторните анализи (лаборатории).

В чл. 6 от Наредбата са регламентирани изискванията към разходомерите.

В хода на административното производство митническите органи са констатирали, че в данъчния склад не са монтирани разходомери за отчитане на показател обем, отговарящи на изискванията на Наредбата /чл. 6/ и неизползването на калибрирани апарати и инструменти в лабораторните анализи (лаборатории) за отчитане на показател алкохолно съдържание. Доказателства, установяващи противното, не са представени от жалбоподателя и в съдебното производство. Доказателствата, които са представени /договори, фактури и платежни нареждания/, предхождащи датата на издаване на решението, правилно са преценени от съда като такива, установяващи неговите намерения да се снабди с разходомери, но не доказват тяхното монтиране.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че нормата на чл. 103а от ЗАДС и тези на Наредба № 3/19.02.2010 г. сами по себе си не могат да бъдат правните основания, на които да бъде отнет лиценз. Основанията са регламентирани в чл. 53, ал. 2 от ЗАДС. Според т. 1 от ал. 2, лицензът се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47. Според чл. 47, т. 10 от ЗАДС, той трябва да бъде лице, което използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му. Посоченото правно основание не е посочено в решението за отнемане на лиценза, а само правното основание на чл. 103а от ЗАДС и това на чл. 47, т. 8 и т. 9 от ЗАДС, свързани с използването на автоматизирани системи за отчетност. Доколкото обаче текстът на чл. 103а от закона като изискване към данъчнозадължените по този закон лица повтаря изискването на чл. 47, т. 10 по отношение на лицензираните складодържатели, а именно да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон и актовете по прилагането им, какъвто подзаконов нормативен акт е безспорно Наредба № 3/2010 г., приета на основание чл. 103а, ал. 2, не може да бъдат споделени съображенията на съда за това, че неточното посочване на правното основание възпрепятства защита на адресата на акта и съдебната проверка относно неговата законосъобразност и налага отмяна на акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 159, ал. 2, т. 4 от АПК - неспазване на установената форма, поради липса на фактически и правни основания и по-конкретно - непосочване на точното правно основание, което съответства на установените факти.

Установяването дори и само на едното от двете нарушения на наредбата по отношение изискванията на измервателните уреди /липса на монтирани разходомери или неизползването на калибрирани апарати и инструменти в лабораторията/ е достатъчно, за да е налице законосъобразно отнет лиценз на основание чл. 47, ал. 1, т. 10 от ЗАДС.

Констатацията на митническите органи, че не е изградена автоматизирана система за отчетност има предвид отново такава, която да отговаря на изискванията на Наредба № 3/2010 г. доколкото изрично е посочено, че не са спазени именно нейните изисквания. Изискването на наредбата е да бъде осигурена възможност за предаване на данните по електронен път от средствата за измерване и контрол към автоматизираната система за отчетност на лицата. Освен това, в чл. 103а, ал. 3 от ЗАДС е въведено изискването данните от средствата за измерване по ал. 1 да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност. Поради това, в чл. 10, т. 15, б. "ж" от наредбата е регламентирано задължението за подаване на декларация в компетентното митническо учреждение относно реда, начина и формата, по който се предават данните по електронен път от средствата за измерване и контрол към автоматизираната система за отчетност на лицата. Обстоятелството, че в наредбата е въведено изискването за използването на средства за измерване и контрол, които да осигуряват възможността за такова предаване на данните към автоматизираната система за отчетност, действително дава възможност неизпълнението на това изискване да се квалифицира като неизпълнение на изискването по чл. 47, т. 10 вр. т. 8 от закона. Доколкото обаче, чл. 52, ал. 2, т. 3 от Наредбата въвежда изискване във връзка с констатиране на съответствието на средствата за измерване и контрол с изискванията на наредбата митническите органи извършват изпитване на автоматизираната система за отчетност на лицата в реални условия за съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 9 и чл. 103а, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, посоченото изискване може да бъде възприето и като такова по чл. 47, т. 8 за използване на автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складирани акцизни стоки и гарантиран, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима. Така посоченото правно основание по никакъв начин не препятства нито защитата на жалбоподателя, нито възможността за осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Липсата на монтирани разходомери, отговарящи на изискванията на наредбата и отчитащи обем произведена и бутилирана продукция, което е безспорно установено, изключва възможността да се използват измервателни уреди, предаващи данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност.

С оглед на изложеното, решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "СФК - АГРО" ООД. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение