Решение № 7360 от 5.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие , чрез процесуалния представител адв. Пачаманов, против Решение 5433/13.09.2022 г., постановено по адм. д. 10277/2020 г. по описа на Административен съд София град. С него по жалба на ХОЛИД ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес управление: гр. София, [улица], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 23/121/05700/301/04/01 с изх. 01-2600/6177 от 06.03.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие и ответникът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 17 126 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са насочени срещу изводите на първоинстанционния съд, че характерът на установените от органа нарушения представляват неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) и съответно, че в настоящия случай е следвало да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП вр. чл. 70 ЗУСЕСИФ. Според съображенията, само предоставящият финансирането орган може да определи или възприеме индикаторите за изпълнение, а в случая ДФЗ не е обявил като такъв броя на патиците, отглеждани в обектите на бенефициера . Отправя искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу процесния АУПДВ бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът - ХОЛИД ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Р. Рангелов, оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в представения отговор и писмените бележки. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно списък по чл. 80 ГПК и доказателства. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София - град е бил АУПДВ 23/121/05700/301/04/01 с изх. 01-2600/6177 от 06.03.2020 г., издаден от ДФЗ-РА, с който по отношение на ХОЛИД ЕООД е определено подлежащо на принудително изпълнение публично държавно вземане в размер на 1 417 045,33 лв. на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, чл. 51, ал. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и договорните задължения, уговорени в т. 4.23, б. а и т. 4.33 изр. второ вр. изр. последно от анекс с дата 04.04.2016 г. и т. 8.1 от договор 23/121/05700 от 15.03.2013 г. и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за неизпълнение на нормативни и договорни задължения, както следва: 1. нормативно заложените в чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. и задължението по т. 4.23, б. а" от Договора да използва подпомаганите активи по предназначение, а именно да използва цялата инвестиция в пълният ѝ капацитет и да отглежда заложените в договора брой патици и 2. договорното задължение, уговорено в т. 4.33, изр. второ от договора и анекса от 04.04.2016 г., да насели животновъдния си обект с 13 500 бр. патици в срок до 31.03.2016 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил развитието на правоотношенията и условията на сключения договор 23/121/05700 от 15.03.2013 г. между ДФ Земеделие и ET АГРО МИЙТ-Ц. ГАЛЧЕВА (ползвател) по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР 2007-201З за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ представляваща 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 23/121/05700 от 23.08.2012 г. На 23.03.2015 г. е сключен договор за новация между ДФЗ и ХОЛИД ЕООД, в качеството му на заместваща страна, с който е уговорено дружеството да извърши инвестицията в срок до 15.08.2015 г. На 12.10.2015 г. ползвателят е подал заявка за окончателно плащане 23/121/05700/301 като при извършените проверки е изготвен и сключен анекс от 18.12.2015 г. към договора и на 23.12.2015 г. в полза на жалбоподателя е извършено плащане по заявката в размер на 1 417 045,33 лв. От ХОЛИД ЕООД е подадена молба за изменение на анекса в частта, касаеща броя на животните и на 04.04.2016 г. е сключен нов анекс, с който са внесени съответните изменения. В съдебното решение е отбелязано обстоятелството, че при извършена предходна проверка на място в обекта на инвестицията в периода от 25.04.2016 г. до 28.04.2016 г., е констатирано неизпълнение на поетите задължения и е бил издаден АУПДВ 01-2600/3955 от 21.06.2016 г. Последният е отменен с Решение 10754/04.09.2018 г., постановено по адм. д. 4120/2017 г. по описа на ВАС като преписка е върната на административния орган с указания за издаване на решение за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ. За изясняване на фактите по същество е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните. Констатациите и отговорите на вещото лице по поставените задачи са посочени в съдебното решение. По повод на извършената проверка на валидността на АУПДВ, решаващият съд е приел, че актът е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Фактическите и правни основания за издаването на АУПДВ са изложени ясно от изпълнителния директор на ДФЗ РА след изясняване на обстоятелствата по случая и събиране на относимите доказателства. За да уважи подадената жалба и да отмени АУПДВ като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е определил приложимите норми от националното и европейското законодателство и е обосновал заключение, че при издаването на акта е избран неправилен процесуален ред. В правните мотиви е направен анализ на съдебната практика на ВАС във връзка с основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и неизпълнението на одобрените индикатори. Непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В АУПДВ са обективирани констатации за неспазване на ангажиментите за ползване на инвестицията в пълния ѝ капацитет от страна на дружеството-жалбоподател да насели и отглежда заложените в договора брой патици 13 500 в срок до 31.03.2016 г. Според изводите в съдебното решение, производството е започнало след изменението на ЗПЗП с ДВ, бр. 51 от 2019 г. и по-конкретно, при действието на чл. 27, ал. 6 от закона, който препраща към правилата и реда на ЗУСЕСИФ. В подкрепа на това е съобразено, че договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен на 15.03.2013 г. и 5-годишният мониторингов период е бил изтекъл към момента на образуване на второто по ред производство по издаване на оспорения акт. При това положение разпоредбата на § 12 от ПЗР ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) не намира приложение в настоящия случай и налагането на финансова корекция при установена нередност е следвало да бъде извършено с решение по ЗУСЕСИФ. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания на първоинстанционния съд са в съответствие с доказателствата по делото. Крайното заключение за незаконосъобразност на процесния АУПДВ е правилно и надлежно обосновано от гледна точка на приложимата нормативна уредба. Между страните по делото не е спорно, че на ХОЛИД ЕООД е предоставена финансова помощ въз основа на договор 23/121/05700 от 15.03.2013 г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР 2007-201З и Наредба 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка и постигнатото споразумение за субективна новация от 23.05.2015 г. Петгодишният мониторингов период в случая, считано от датата на сключването на договора, е изтекъл на 15.03.2018 г., както правилно е приел и решаващият съд, т.е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения АУПДВ с писмо изх. 01-2600/6177 от 11.10.2019 г. Направеното заключение от първоинстанционния съд не се споделя от касатора с довода, че в случая става въпрос за нарушение на друго договорно или нормативно задължение от страна на ползвателя на помощта, извън основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В тази насока са и останалите аргументи, които в обобщен вид поддържат тезата, че констатираното неизпълнение на задълженията на ХОЛИД ЕООД за осигуряване на определен брой патици в животновъдния обект и използването на последния по предназначение, не представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект. От касационната жалба не става ясно при това положение кои всъщност са индикаторите за изпълнение на конкретния договор и на кой етап от развитието на отношенията следва да бъдат определени като такива от страна на ДФЗ-РА. Както бе уточнено, фактите по делото не са спорни. След постановяването на Решение 10754/04.09.2018 г. по адм. д. 4120/2017 г. по описа на ВАС, с което е отменен окончателно предходно издаденият АУПДВ 01-2600/3955 от 21.06.2016 г. по отношение на ХОЛИД ЕООД, делото е върнато като преписка на ДФЗ за издаване на решение за финансовата корекция по реда ЗУСЕСИФ. В първоинстанционното решение е констатирано, че с писмо от 09.07.2019 г. ДФЗ е уведомил дружеството за откритото производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Неправилно административният орган е приел, че след измененията и допълненията на ЗПЗП с ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., производството трябва да бъде прекратено и за тази цел е открил настоящото с писмо изх. 01-2600/6177 от 11.10.2019 г. В съответствие с изложеното е и заключението на решаващия съд, че издаването на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, не може да бъде обосновано с разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), тъй като правилото е неприложимо в случая. Текстът на разпоредбата предвижда започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. да бъдат довършени по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Касационните аргументи не държат сметка за съдържанието и разграничението между приложимите нормативни разпоредби в случая. Изпълнителният директор на ДФ Земеделие не е съобразил действащата нормативна уредба, както при издаването на предходния АУПДВ, така и при издаване на процесния и това е довело до неговата закономерна отмяна от съда. Следва да се има предвид, че по общо правило АУПДВ се издава по реда за издаване на административни актове на АПК, доколкото в съответния закон не е предвиден специален ред за установяване на публичното вземане (по арг. от чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК). Именно този принцип е възпроизведен по категоричен начин от законодателя в ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП. Поради тези причина е неоснователно и последното оплакване, касаещо липсата на съображения по второто установено нарушение неизползване на придобитите от бенефициера активи по предназначение. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. При този изход на спора ответникът по касация има право на деловодни разноски. Такива следва да бъдат присъдени за настоящата съдебна инстанция в претендирания размер на 45 905 лв., представляващ уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.11.2022 г., като направеното възражение за прекомерност е неоснователно, предвид материалния интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,