Решение № 9082 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2015 г.

Решение № 9082 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от "О. И." АД - С., против Решение № 3030/30.04.2015 г. по адм. д. № 20/14 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлен като неоснователен иска му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Комисия за енергийно и водно регулиране - гр. С. (КЕВР) за заплащане на имуществени вреди, произтичащи от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно негово решение за издаване на лицензии и тяхното изменение, изразяващи се в заплатени първоначални лицензионни такси, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране - С. (КЕВР), чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба, като моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и експертизи и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и разгледана по същество, е основателна.

Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са им били указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че иска на ищеца е неоснователен, тъй като макар и да била налице една от предпоставките за ангажиране отговорността по ЗОДОВ на ответника - отменено по съдебен ред решение на административния орган за издаване на две лицензии и оттеглени /отменени/ от самия него две решения за изменение на тези лицензии, и първоначалните лицензионните такси за тези разрешения и измененията им да са платени от ищеца изцяло, то тези суми (в размер на исковата претенция) не били недължимо платени и не представлявали имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отменените актове, а били основателно платени за реално предоставена услуга от ответника.

Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен.

За да бъде основателен един иск за вреди по ЗОДОВ, действително е достатъчно не само да се докаже, че е налице един отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, но и от него да са настъпили вреди за ищеца, които да са в пряка причинна връзка с този отменен акт.

В настоящият случай, което е безспорно, и както правилно е отбелязал първостепенният съд, е налице едната от тези предпоставки:

• отменено е по съдебен ред от ВАС Решение № ТПрГ-3/23.04.2007 Г., издадено от ответника, с което ищеца е бил определен за спечелил конкурса за определяне на титуляр на лицензия за извършване на дейността "разпределение на природен газ" на територията на община Б. и е била издадена Лицензия № Л-227-08/23.04.2007 г. за извършване на тази дейност за срок от 35 години, както и Лицензия № Л-227-12/23.04.2007 г. за извършване на дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Б. също за срок от 35 години, и

• самоотменено /оттеглено/ от ответника по реда на чл. 99, т. 4 предложение последно от АПК е и издаденото от самия него Решение № И1-Л-227/20.08.2007 г. за изменение на горецитираното решение.

Настоящата инстанция намира, че е налице и другата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - вследствие на тези отменени по съответния ред административни актове за ищеца е настъпила имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменените актове, изразяваща се в намаляване на имуществото му в резултат на платените от него първоначални лицензионни такси в размер по 15 000 лв. за всяка една от отменените лицензии и по 3000 лв. за изменение на тези отменени лицензии или общо 36 000 лв.

Това е така, тъй като тези такси са били платени от ищеца в полза на ответника, срещу които последния е следвало да проведе законосъобразна административна процедура и да му предостави правото /лицензия/ да извършва определени дейности за срок от 35 години. Тези такси биха били основателно платени, ако административната процедура беше извършена законосъобразно, и ищеца се ползваше от издадения административен акт за целия период от действието му. След като, обаче, административните актове, ползващи ищеца, са били отменени не по негова вина, а поради незаконосъобразно проведената от ответника административна процедура и той не може да се ползва от правата, предоставени му с тях, то и сумите, платени за провеждането на тази незаконосъобразна процедура са недължимо платени и подлежат на връщане.

Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против КЕВР, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг съдебен акт по същество, с който ответника да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 36 000 лв., и мораторни лихви върху тази сума в размер на 19 121,70 лв. за периода от 6.01.2009 г. до 2.01.2014 г., както и законната лихва върху сумата от 36 000 лв. за периода от 2.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски в размер на 225 лв. пред първата инстанция, за които има представен списък на разноските. Съдът не присъжда разноски на касационния жалбоподател пред тази инстанция, тъй като няма представен списък с такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,