Решение № 9606 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 732/2018 г.

Решение № 9606 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 732/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Киров от [населено място] против решение № 1909 от 15.11.2017 г. по адм. д. № 942/2017 г. на Административен съд – Бургас, с което жалбата му предприето фактическо задържане на 25.03.2017 г., в 23, 30 часа, осъществено чрез принудително отвеждане и държане в IV РУ МВР-Бургас от полицейски орган, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който спорът бъде разрешен чрез отмяна на фактическото задържане. Ответникът Д. Янев –старши полицай в сектор "Охранителна полиция" в IV РУ МВР-Бургас – не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е възприел следната фактическа обстановка: Ответника по жалбата – полицейски служител мл. инспектор П. Иванов, заедно с колегата си И. Вълков, били назначени в състава на автопатрул "Бреза 5", за дежурство за времето от 19, 00 часа на 25.03.2017 г- до 07, 00 часа на 26.03.2017 г. Около 21 часа получили сигнал за извършен грабеж от две лица - младежи на възраст около 16/18 годишни. Към 23, 30 часа при обход на определения им район забелязали две лица седящи на пейка пред блок 131, в к-с "Меден рудник", гр. Бургас. При приближаване към тях разпознали единия - жалбоподателят Киров, който представил и документ за самоличност. Другото лице не носило у себе си документ за самоличност, което наложило отвеждането му в РУ за установяване на самоличността. Киров решил да придружи другаря си, поради което двамата били откарани в 04 РУ, със служебен автомобил. Там самоличността на лицето е установена; съставен му е и акт за установяване на административно нарушение, след което двете лица напуснали полицейското управление, без по отношение на тях да бъде прилагана принудителна мярка със задържането им. Въз основа на така установеното правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на Киров не е осъществено "задържане" по смисъла на ЗМВР. Сочи се, че съгласно нормативната уредба "задържано лице" е това на което е ограничено правото на свободно придвижване при условията и реда на ЗМВР, в обособени за тази цел помещения, чрез издаване на нарочна заповед за това. По делото няма спор, че заповед по чл. 72 ЗМВР по отношение на Киров не е издавана; същият не е вписан в книгата на задържаните лица; не е настаняван в обособените за задържане помещения в РУ. Правилно, от събрания доказателствен материал е обоснован извода, че не е ограничавано правото на свободно придвижване/ в рамките на осъществяван пропускателен режим за всяко полицейско управление/; същият фактически не е задържан, липсват доказателства да е била употребена физическа сила, обиск, използване на помощни средства с цел задържането на касатора. Единствено е вписан в книгата за пропускателен режим. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства. Представените в хода на административното производство и пред съда писмени доказателства са подробно обсъдени, като са изложени конкретни аргументи в подкрепа на направените изводи. Решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,