Решение № 12883 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2010 г.

Решение № 12883 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Мария Стоянова Гарабедян, срещу решение № 667 от 4.05.2010 г. по адм. дело № 2251/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането - чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Тази добавка е диференцирана и се отпуска със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице по предложение на консултативната комисия по чл. 13, ал. 2 ЗИХУ - чл. 42, ал. 7 ЗИХУ. Упълномощаването е институт на гражданското право, но в сферата на държавното управление изразът "упълномощено длъжностно лице" означава призната от закона възможност административният орган да възложи определена своя функция на подчинено нему длъжностно лице, т. е. да делегира (да прехвърли) на това длъжностно лице правомощието да осъществява съответната функция, вкл. и да издава административни актове, когато в тази функция е включено и такова правомощие (повече подробности по въпросите на делегирането на административни правомощия могат да бъдат прочетени в мотивите към тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС). От данните по делото е видно, че със заповед № 159 от 14.02.2005 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив е упълномощил (овластил) длъжностните лица, посочени в нея, "да издават и подписват заповедите, с които се отпуска или отказва месечна добавка за социална интеграция (както и) да подписват и заповедите, с които се прекратява, спира и възобновява отпускането на тези месечни добавки." Едно от овластените с тази заповед длъжностни лица е Донка Делчева Аргирова, главен експерт в отдел "СП", подписала на 22.10.2009 г. заповед № ВД-И-02-1043 от същата дата, с която е отказала да уважи искането на Атанас Петров Чапаров от гр. Пловдив за изплащане на добавка по чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е обявил нищожност на тази заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че "по никакъв начин не е установено от ответника по делото, че издател на оспорения акт е именно Д. Аргирова и в какво качество, а и така твърдяния служител на ответника само с посочена фамилия не кореспондира с лицата, визирани в заповедта на ответника, тъй като видно от процесната заповед за издател се твърди К. Трендафилов." Този извод на Пловдивския административен съд е правилен и изцяло съобразен със становището, изразено в мотивите към цитираното по-горе тълк. реш. № 4 от 22.04.2004 г., според което упълномощеното длъжностно лице следва да издава от свое име административните актове, властта за чието издаване му е прехвърлена (делегирана) от неговия ръководител. Недопустимо е при осъществяване на делегираните функции в издадените административни актове за издател да се сочи длъжността и името на делегиращия ръководител, а овластеното с правомощието да издава тези актове длъжностно лице да подписва "със запетая". Подписването на писмен акт или документ "със запетая", широко възприето в деловата практика, означава, че подписът е положен от длъжностно лице, което замества титуляра. При заместването, се казва в мотивите към цитираното по-горе тълк. реш. № 4 от 22.04.2004 г., заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Обратно - при осъществяването на делегирани (прехвърлени) правомощия упълномощеното длъжностно лице действа от свое име, защото с делегирането им тези правомощия са вече в неговата компетентност. В това се състои разликата между правните институти на заместването и делегирането - при заместването властта (компетентността) продължава да бъде на отсъстващия титуляр и заместващият не е носител на тази власт, но я упражнява от името и за сметка на замествания (отсъстващия титуляр); при делегирането се извършва прехвърляне на власт (компетентност) и титуляр на тази власт е вече длъжностното лице, на което тя е прехвърлена; затова то действа именно като титуляр на властта (компетентността), т. е. от свое име. В процесния случай е допуснато объркване на двата института - упълномощеното от касационния жалбоподател длъжностно лице Донка Делчева Аргирова, главен експерт в отдел "СП", е оформила оспорената заповед като заместник вместо като титуляр на правомощието да издаде заповед с такова съдържание. Само че тя няма признато от закона (и въобще от правовия ред) право да замества касационния жалбоподател и поради това няма необходимата компетентност да издава административни актове от негово име, които да подписва вместо него като заместник (със запетая). Допуснатото нарушение обаче не обуславя нищожност на оспорената заповед. В съдебната практика трайно е възприето становището, че критерият, въз основа на който се определя дали един административен акт е нищожен или е унищожаем, е степента и интензитета, в които този акт е засегнат от съответния порок. В случая се касае за липса на заместване, а не въобще за липса на власт и поради това оспорената заповед не е нищожна, а е унищожаема. Унищожаемите административни актове се санират, ако не бъдат оспорени в законния срок. Затова всички актове, издадени от упълномощеното длъжностно лице Донка Делчева Аргирова при погрешното им оформяне от името на касационния жалбоподател (т. е. като издадени при заместване), а не от нейно име като носител на власт (делегирана компетентност), които не са били оспорени в законоустановения срок, са санирани, влезли са във формална сила и са породили целените с тях правни последици. Процесната заповед е оспорена и тъй като е издадена при условията на заместване, а не при условията на делегирана компетентност, следва да бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Дирекция "Социално подпомагане" за решаване на въпроса по същество или от касационния жалбоподател, или от упълномощено от него лице (в зависимост от това дали касационният жалбоподател е възвърнал върху себе си предоставената на Д. Аргирова компетентност или е делегирал властта да издава заповеди по чл. 42, ал. 7 ЗИХУ на същото или вече на друго длъжностно лице). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,