Решение № 388 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 71/2008 г.

Решение № 388 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 71/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. К. М. и Т. Д. М. срещу решение № 354 от 16.11.2007 г. на С. окръжен съд, първи граждански състав, постановено по в. гр. д. № 394 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 2 от 16.03.2007 г. на С. районен съд по гр. д. № 765 от 2006 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторите срещу Л. С. А. и А. Н. А. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху таванско помещение от 7,28 кв. м., находящо се в жилищната сграда на ул."С" № 124 в гр. С., при граници на помещението: изток и юг- таван на И. и Т. П., север - двор и запад - общ коридор и стълбище. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК отм/. Според касаторите, с оглед клаузите в нотариалния акт № 90 от 1970 г. за учредяване в полза на А. А. право да надстрои триетажната сграда с четвърти етаж, правилно съдът бил приел, че праводателят на ответниците А не е станал собственик на тавански помещения в тази сграда. В нарушение на процесуалните правила обаче съдът не изключил от доказателствата по делото нотариален акт № 65 от 2004 г., в който било записано, че ответниците по делото са закупили от А. и са станали собственици на процесното таванско помещение, както и скицата за разпределение на подпокривното пространство от 1970 г., която била оспорена от касаторите. Неправилно, в нарушение на чл. 133, б. "а", "б" и "д" от ГПК (отм.) съдът кредитирал показанията на свидетеля А/праводател на ответниците/, че самият той е владял процесното таванско помещение повече от 10 години. Неправилно било прието и че от показанията на свидетелката Т се установявало давностно владение на ответниците върху процесното таванско помещение. Неправилен бил и изводът на съда, че нямало доказателства касаторите да са собственици на новоизградените след надстрояването на сградата тавански помещения- те са били собственици на тези помещения по силата на самия нотариален акт № 127 от 1966 г. и протокола за доброволна делба от 1.02.1966 г. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпило възражение от ответниците по касационната жалба Л. С. А. и А. Н. А. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл. 108 от ЗС за таванско помещение с площ от 7,82 кв. м., като е приел, че по делото липсват доказателства ищците да са собственици на обособените след надстрояването на сградата с четвърти етаж тавански помещения и че праводателите на ответниците А са придобили по давност процесното таванско помещение. Това решение е валидно, допустимо и правилно. Действително, неправилно е прието от въззивния съд, че няма доказателства ищците да са собственици на процесното таванско помещение. Представените от тях нотариален акт № 1* том I по нот.д. № 486 от 23.03.1966 г. и протокол по гр. д. № 53 от 1966 г. на С. народен съд, в които като тяхна собственост е описано таванско помещение със същите площ и граници като процесното, установяват правото на собственост на ищците върху това таванско помещение, което е съществувало преди надстрояването на сградата с четвърти етаж. Видно от нотариален акт № 20, том VI по нот.д. № 2* от 1970 г., през 1970 г. ищците и собствениците на другите два етажа от сградата са учредили в полза на праводателите на ответниците А. И. А. и А. И. А. правото да надстроят четвърти етаж от сградата. В този нотариален акт изрично е записано, че на А. се отстъпва правото на собственост и върху 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, но без правото на собственост върху тавански и избени помещения. Следователно, с оглед на тази изрична клауза в договора за суперфиция, след изграждането на четвъртия етаж от сградата и таванските помещения над този четвърти етаж, А. А.и А. А. са станали собственик на четвъртия етаж от сградата, а изградените над този четвърти етаж тавански помещения са останали съсобствени само на собствениците на апартаментите на ет. 1, 2 и 3 от сградата. Тоест, ищците като собственици на третия етаж от тази сграда са били собственици на изградените над четвъртия етаж тавански помещения и са имали право да искат от всяко трето лице /каквито са ответниците по делото и праводателите им А. А.и А. А. / предаването на целия тавански етаж от сградата, включително и на процесното таванско помещение. Обосновано обаче е прието от съда, че А. А. и А. А. /лицата, на които през 1970 г. е било учредено правото да настроят четвърти етаж от сградата/ са станали собственици на процесното таванско помещение по давност, тъй като са го владяли необезпокоявани повече от 10 г. Действително, за установяване на това обстоятелство са събрани показанията на А. А., които на основание чл. 136 от ГПК (отм.) съдът не е следвало да кредитира, поради заинтересоваността на този свидетел. За установяване на давностното владение на А. върху процесното таванско помещение, обаче, са разпитани още двама свидетели. От показанията на Н. Н. е установено, че процесното таванско помещение е било във владение на А. към 25.10.2004 г., когато те са продали на ответниците Л притежавания от тях апартамент на четвъртия етаж от сградата, заедно с процесното таванско помещение. От показанията на Т. П. /собственик на 2 етаж от сградата/ пък е установено, че А. са ползвали процесното таванско помещение от 1972-1974 г. Като е взел предвид показанията на тези двама свидетели и обстоятелството, че ищците не са довели свидетели, които да опровергаят показанията на доведените от ответниците свидетели, правилно въззивният съд е приел за установено, че А. А. и А. А. са владяли процесното таванско помещение в продължение на повече от 10 години и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС са го придобили по давност. Други основания за неправилност на обжалваното решение не са изложени в касационната жалба, поради което с оглед разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) ВКС не следва да се произнася. Поради гореизложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) обжалваното решение на С. окръжен съд за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу правоприемниците на А. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за таванското помещение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия