Решение № 10141 от 10.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Постоянната комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към Общински съвет - Брацигово (ПКПКОНПИОС) против решение 938 / 16.12.2021 г. по адм. дело 1134 / 2021 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Н. Коланев, от [населено място] чрез адвокат Семерджиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 938 / 16.12.2021 г. по адм. дело 1134 / 2021 г. Административен съд - Пазарджик е отменил като незаконосъобразно решение от 23.09.2021 г., по протокол 16 / 23.09.2021 г. на Постоянната комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество към Общински съвет - Брацигово, с което на основание чл. 174, ал.1, вр. с §2, т.5 от ЗПКОНПИ на Н. Коланев е наложена глоба в размер на 3000.00 (три хиляди) лева за това, че същият е заемал висша публична длъжност - кмет на [населено място] и едновременно с това не е декларирал обстоятелство, което е бил длъжен да декларира, а именно наличие на трудов договор от 01.08.2013 г. - 19.04.2021 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 55 ЗПКОНПИ, чл. 42, ал.1, т.5 вр. с чл. 41, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМСМА. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. Анализирйки фактите по спора, административният съд законосъобразно е приел, че ПКПКОНПИОС - Брацигово е компилирала различни правни процедури с различни правни последици, позовавайки се на взаимно изключващи се основания. Относимото фактическо основание за ангажиране отговорността на Коланев е неподаването на декларация по чл. 35, ал.1, т.1 ЗПКОНПИ. В тези случаи чл. 177 ЗПКОНПИ предвижда различен административнопроизводствен ред за установяване на нарушението, респ. за налагане на санкцията, от този който е възприела ПКПКОНПИОС - Брацигово. Включването на разпоредбата на чл. 55 ЗПКОНПИ като възможност за квалифициране на производството като такова за установяване на конфликт на интереси по реда на чл. 71 - 79 ЗПКОНПИ е в разрез с вмененото фактическо основание. Неотносими са и допълнително посочените такива по чл. 42 и чл. 43 от ЗМСМА. Незаконосъобразен е и реда за определяне на размера на глобата. Липсват мотиви. Налице е противоречие и досежно относимата хипотеза на чл. 174, ал.2 вр. с §2, т.5 ЗПКОНПИ, на която е искал да се позове органът, посочвайки размера по чл. 174, ал.1 ЗПКОНПИ. Част от мотивите към административния акт не съдържат позоваване на конкретни правни норми, а са упоменати нормативните актове изцяло с техните абревиатури - абсолютно нарушение на ЗПКОНПИ, ЗМСМА, КТ, ТЗ и др., което обосновано административният съд е приравнил на липса на фактически и правни основания. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са рефлектирали и върху точното прилагане на материалноправните разпоредби, което правилно е било ценено от административния съд като наличие на пороците по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022 г. възлизат на сумата от 600,00 лева. Платеното възнаграждение за един адвокат е в съответствие с уредените стандарти за подобен вид дела и е съобразено с тежестта и сложността на спора. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение