Решение № 9414 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2011 г.

Решение № 9414 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на "Свети Георги - 3" ЕООД, притежаващо ЕИК 131457731, със съдебен адрес гр. София, ул. "Христо Белчев", № 15, вх. II, партер, подадена рез адв. М. Димитров против решение № 2951/16.06.2011 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 14 - ти състав, постановено по адм. д. № 9485 по описа за 2010 г. на този съд.

С решението е отхвърлено оспорването по жалбата на дружеството срещу РА № 201000071/30.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. "Свети Георги - 3" ЕООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП.

Според касатора решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 143 и сл. ЗДДС, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Данъчен кредит е ползван само по доставка на "други стоки и услуги" по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗДДС. Решението не е съобразено с това обстоятелство в следствие на което се явява и необосновано. При съществено нарушение на съдопроизводствени правила съдът не осигурил възможност по делото за изготвяне на заключение по ССчЕ.

Касаторът моли за отмяна на решението, отмяна на РА, ведно със законните последици.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени от юрисконсулт Тончева в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно чл. 151, ал. 4 ЗДДС.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е приел за установено следното:

През ревизирания период "Свети Георги - 3" ЕООД е извършвало внос на употребявани автомобили, предимно от Италия. Предмет на обжалване е частта от РА, с която са установени задължения за ДДС в общ размер на 28 326,76 лв., ведно със съответните лихви. За данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2008 г. и м. 01, м. 02, м. 03, м. 05, м. 06.2009 г. в резултат на ревизията е извършено доначисляване на данъка след изменение на декларираните данъчни основи, като не е признато право на приспадане на ДДС, претендирано от дружеството. Констатирани са грешки при счетоводното отразяване на реализираните доставки, респективно при издаване на съответните документи. В първоинстанционното решение подробно са конкретизирани тези несъответствия за всеки от данъчните периоди.

Административният съд е направил извода, че процесните доставки представляват вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, ЗДДС, относима към ВОП, данъчното събитие възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Нормите на ал. 3 и ал. 4 от цитирания текст уточняват, че данъкът става изискуем на 15 - ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Независимо от това данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тя е издадена преди 15 - ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие по ал. 1 и 2. На основание предвиденото в чл. 64, ал. 1 ЗДДС, данъчната основа при ВОП се определя по реда на чл. 26.

По отношение на доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка, в Глава седемнадесета от ЗДДС - чл. 145, ал. 1, е установен специален ред за облагане маржа на цената, представляващ разликата, намалена с размера на дължимия данък между:

1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или трето лице за доставката;

1. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

Разликата между този ред и общия ред е, че при прилагане на специалния режим за получателя на стоката не възниква задължението да начислява ДДС, защото доставката се явява облагаема с нулева ставка - чл. 146 вр. с чл. 28 ЗДДС. Съдът е обсъдил същността на ДДС като косвен, многофазен и некумулативен данък, който се начислява по конкретната доставка и се включва еднократно в крайната цена.

Установените при ревизията обстоятелства показват, че дружеството - жалбоподател е целяло незабавно да се възползва от правото да приспадне данъчен кредит, с намерението при последваща препродажба на внесените автомобили да се възползва от режима за облагане на маржа на печалбата. Според съдът ползването на този ред обаче не е предпоставено единствено от волята на търговеца, притежаващ качеството на дилър (пар. 1, т. 23 ДР ЗДДС), а изисква съобразяване с условията, определени в чл. 143 ЗДДС.

Обоснован е първоинстанционния извод, според който не е доказано процесните доставки на автомобили да се обхващат от правилата на Глава седемнадесета ЗДДС, регламентираща специалния ред за облагане на маржа на цената. Въпреки това е установено по делото, че фактурите са отразявани счетоводно в режим на облагане на маржа.

До този извод се достига и чрез сравнението между стойностите на данъчните основи и ДДС, отразени в дневниците за продажби, със стойностите, съдържащи се в инвойс фактурите. Именно в следствие констатираните разлики, органът по приходите е доначислил ДДС. В случая е приложима нормата на чл. 151, ал. 3 ЗДДС, препращаща към текстовете на чл. 26 и чл. 27 от същия закон.

Неоснователно е оплакването на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ за допускане на ССчЕ. Още с определението си за насрочване съдът е дал указания на дружеството за ангажиране на доказателства, такива указания са били дадени и впоследствие двукратно. Жалбоподателят е създал пречки за събирането на заключението по ССчЕ, невнасяйки депозита, определен от съда. В следствие пасивното поведение на търговеца е заличена допуснатата експертиза и от него страната не може да черпи права.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

С оглед на резултата по делото съдът присъжда на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 118 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение