Решение № 3095 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 2589 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 9061/2019 г., Административен съд София град (АССГ), трето отделение, 62-ри състав, е отхвърлил жалбата на Й. П. С. против Ревизионен акт (РА) Р-22002218004145-091-001/22.03.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с Решение 1018/13.06.2019 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който е ангажирана отговорността на С. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Алекс - Груп 76 ЕООД, ЕИК: 200241284, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, [адрес], в общ размер, възлизащ на 215 042,86 лева, от които главница в размер на 144 851,77 лева и лихва в размер на 70 191,09 лева. С решението съдът е осъдил С. да заплати на НАП разноски по делото в размер на 13 252,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С определение 9246 от 19.06.2024 г., постановено по същото дело, съдът е отхвърлил молба с вх. 19739/03.06.2024 г. по описа на АССГ, подадена от Й. П. С., чрез процесуалния му представител адв. П. Койкова, за изменение на Решение 2589 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 9061/2019 г., в частта му за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Й. П. С., с [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], чрез процесуалния му представител адв. П. Койкова. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на АССГ е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, включително и в частта му на присъдените в полза на НАП разноски, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен по делото списък с разноските. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Й. П. С., чрез процесуалния му представител адв. П. Койкова. В същата се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В тази връзка са изложени съответните доводи. Моли Върховния административен съд да отмени определението на първоинстанционния съд и да измени решението в частта му за разноските.

Ответникът по касационната и частната жалба - директор на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Петрова, взема становище за неоснователност на жалбите по съображения, изложени в хода на делото по същество. Във връзка с наведени доводи в касационната жалба за липса на предприети действия по събиране на вземането е представена служебна бележка от публичен изпълнител, която била част от административната преписка. Претендира присъждане на разноски съгласно представен по делото списък с разноските.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

По касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на Й. П. С. против РА Р-22002218004145-091-001/22.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 1018/13.06.2019 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на С. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Алекс - Груп 76 ЕООД в общ размер, възлизащ на 215 042,86 лева, от които главница в размер на 144 851,77 лева и лихва в размер на 70 191,09 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 13 252,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; обстоятелството, че ревизията е повторна; констатациите относно задълженията на дружеството, установени с влязъл в сила РА Р-22220515009857-091-001/19.07.2016 г.; установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице; извършените процесуални действия; наличието на неуспешно проведено производство по събиране на задълженията на дружеството, прекратено с влязло в сила Разпореждане за прекратяване, в резултат на което дългът е квалифициран като несъбираем. Съдът е възпроизвел и мотивите на органите по приходите да приемат, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и за какъв размер. В решението е посочено също така, че издателите на РА са констатирали техническа грешка при отразяването в РД на невнесените задължения на Алекс - Груп 76 ЕООД, като в таблица на стр. 11 от РА са посочени както грешно отразените, така и действителните задължения на дружеството по периоди, които са с 51 067,34 лева повече в сравнение с описаните в РД и първия ревизионен акт. Съдът е възпроизвел и заключенията по назначените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводни експертизи (ССчЕ). На стр. 14 и 15 от решението са изложени мотиви, че заповедите за възлагане и изменение на ревизия, ревизионният доклад и акт са съставени от компетентни органи, създадени са като електронни документи и са подписани с квалифицирани електронни подписи от издателите им съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ, оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, като при извършената служебна проверка не са установени и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на решаващият съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр. 15 и сл. от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК относно солидарната отговорност на трети лица за задължения на субектите по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Предвид реализирана отговорност на С. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съдът е посочил отделните елементи от фактическия състав на нормата. Отбелязано е още, че с оглед правилата на доказване, на органа по приходите лежи отговорността да докаже, че са осъществени кумулативно всички тези елементи на фактическия състав. 2. Първоинстанционният съд е приел, че анализът на доказателствата и фактите по делото обосновава извод, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на задълженото лице за задължения на дружеството за процесния данъчен период. 3. На първо място е отбелязано, че Й. П. С. е бил управител и едноличен собственик и съдружник на капитала на Алекс - Груп 76 ЕООД за периода 07.07.2008 г. - 30.06.2015 г., като било установено, че на 30.06.2015 г. в Търговския регистър е вписано прехвърлянето на дяловете на дружеството на Ф. Й. В., който е станал и негов управител. 4. Посочено е още, че задълженията на дружеството, за които е реализирана отговорността, са формирани за периода от 01.01.2013 г. - 31.10.2015 г., и са установени с влязъл в сила Ревизионен акт Р-22220515009857-091-001 от 19.07.2016 г., като след проведено принудително събиране същите са квалифицирани като несъбираеми, тъй като Алекс Груп 76 ЕООД не е разполагало с достатъчно активи за погасяването им. 5. На следващо място е прието за безспорно, че Й. С. се е разпореждал лично с банковите сметки на дружеството и че е теглил от тях пари в брой и е нареждал преводи по личната си банкова сметка, като липсвали твърдения за наличието на друго упълномощено лице, извършващо каквато и да била дейност от името на управителя и за сметка на дружеството. 6. Наред с това, въпреки че според С. действията му не са били недобросъвестни, тъй като към момента на извършването им дружеството не е имало установени с РА данъчни задължения и същият не е знаел за установяването на такива, съдът е приел, че такива действия могат да бъдат извършвани и без наличие на текущо или последващо ревизионно производство на главния длъжник, стига чрез тях да се постига намаляване на имуществото на дружеството. В тази връзка съдът, уповавайки се на заключението по назначената по делото ССчЕ, е приел за безспорно установено, че за процесния период 2013 г. 2015 г. С. е превел по своя сметка или изтеглил на каса от сметките на дружеството в Сибанк АД и КТБ АД общо сума в размер от 424 315 лева, като липсвали данни тази сума да е разходвана за нуждите на дружеството - да са погасявани задължения към контрагенти, плащания по фактури на други доставчици, закупуване на материални активи, погасяване на публични вземания и др. Съдът е посочил, че съгласно ССчЕ внесените от С. суми по банковите сметки на дружеството са значително по-малко от изтеглените или прехвърлени такива, като според заключението през периода 2011 г. - 2015 г. ревизираното лице е получило в своя патримониум сумата от 438 755 лева, а по банковите сметки на дружеството е останала сумата от 74,73 лева обстоятелство, останало неопровергано в хода на съдебното производство. Именно съпоставката между сумите, изтеглени и обратно внесени от С. от и към дружеството е довело съда до извода за наличието на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, което е и сред от изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. 7. На следващо място за доказана е приета и причинна връзка между невъзможността събирането на вземането за публични задължения и неправомерните действия на управителя С.. Прието е, че в следствие именно на извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице Алекс - Груп 76 ЕООД, при наличие на ликвидни и изискуеми задължения на последното, имуществото на дружеството е намаляло, което е препятствало погасяване и на изискуемите впоследствие публични задължения за данъци. 8. Според съда доколкото от представляващите скрито разпределение на печалбата действия е намаляло имуществото на длъжника с размера на изтеглените и прехвърлени по банковата сметка на С. парични средства, което от своя страна е осуетило събирането на изискуеми вземания по налични публичноправни задължения, то са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което правилно с процесния РА е била ангажирана отговорността на С. по цитираната разпоредба. 9. Що се отнася до задължението за лихви съдът е съобразил Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по т. д. 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник, като лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. 10. На следващо място са отхвърлени и възраженията на С. за допуснато нарушение на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, тъй като обстоятелство, че органът, издател на РА, е поправил констатирана в РД грешка, не представлява нарушение на ревизионното производство и не се отразява на правото на защита по начин, опорочаващ административното производство, тъй като именно РА посочва границите на установяванията, които касаят задълженото лице и спрямо които то може да организира защитата си. 11. Наред с това съдът е приел, че не са налице несъответствия между установените задължения в РА, издаден спрямо Алекс Груп 76 ЕООД и тези, посочени от ССЕ, относно периодите, поправени с РА. 12. На база на гореизложеното е направен краен извод, че органите по приходите са доказали успешно съществуването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт се явявал законосъобразен и като такъв - следвало да бъде потвърден.

Решението на Административен съд София - град e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Й. П. С. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, АССГ е приел, че са установени кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на Й. П. С. за задължения на Алекс - Груп 76 ЕООД по ЗДДС за периода 01.01.2013 г. - 31.10.2015 г. На първо място, необосновано, според касатора, е прието, че е налице безвъзмездно отчуждаване на имущество, тъй като според касатора тегленето на парични суми от банкови сметки не съставлява разпоредителна сделка с имущество. Освен това е посочено, че доказателствата по делото, включително приетите по делото заключения по назначените експертизи, категорично опровергават приетото от органите по приходите, потвърдено от съда, че сумата в размер от 424 315 лева за периода 2013 г. 2015 г., съответно 438 755 лева за периода 2011 г. 2015 г., е изтеглена в брой от банковите сметки на дружеството от С., както че е прехвърлена по банкова сметка в СиБанк АД на името на същия с цел лично облагодетелстване, а не за дейността на дружеството. В тази връзка се навеждат доводи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства водят до извода, че всички постъпили суми от приходите от дейността на Алекс - Груп 76 ЕООД са използвани за дейността на дружеството, а именно - за покриване на разходите от дейността, като основна част са закупуване на стоки и услуги. Наред с това е посочено, че липсват ангажирани доказателства от страна на административния орган, че дългът на Алекс - Груп 76 ЕООД е несъбираем, в т. ч. данни, че дружеството не притежава недвижими имоти, движими вещи и МПС, данни за наличие на вземания от трети лица или наложено обезпечение върху банковите сметки, които са без авоари. Изложени са и аргументи, че нито в РД, нито в РА се съдържа информация за изпълнителното производство, образувано срещу дружеството за събиране на задълженията по ЗДДС, установени с РА Р-22220515009857 от 19.07.2016 г., като в тази връзка се позовава на заключенията по двете експертизи. Отделно от изложеното се посочва, че по делото е останала недоказана непосредствената причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, т. е. според касатора липсва волево поведение на субекта, изразяващо се в целенасочено ощетяване на дружеството и фиска, тъй като към момента на образуване на ревизионното производство по отношение на дружеството С. не е бил управител на същото.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество Алекс - Груп 76 ЕООД, ЕИК: 200241284, има непогасени публични задължения за ДДС в общ размер на 144 851,77лв. главница и лихви в размер на 70 191,09лв. ДДС, за данъчни периоди от м.01/2013г. до м.10/2015г.м. установени с влязъл в сила ревизионен акт Р 22220515009857 091 01 /19.07.2016 г.,

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело 180528244/2018 г. по описа на ТД на НАП София, като с разпореждане на публичния изпълнител производството по делото е прекратено по съображения, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани.

Установено е още, че задълженото лице Й. П. С. е бил управител на Алекс - Груп 76 ЕООД, ЕИК: 200241284, за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2015г., за които периоди с посочения по-горе ревизионен акт са установени посочените задължения.

В хода на ревизията е установено и това, че за времето от 17.01.2013г. до 04.06.2015г. от касата на дружеството и от банковата му сметка в СИ БАНК АД от страна на управителя Й. П. С. са изтегляни пари в брой или чрез банков превод към банковата му сметка в същата банка в общ размер на 454 648,50лв. , както и че са налице данни, за захранване на банкова сметка на дружеството от личната банкова сметка на ревизираното лице, като общият размер на изтеглените суми от банковата сметка на дружеството значително надвишава размера на сумите, с които управителят е захранвал банковата сметка на Алекс груп 76 ЕООД.

В ревизионния акт са възпроизведени и размера на вземанията и задълженията на дружеството за 2013г. и 2014г., според направените публикации в Търговския регистър, като за следващите години дружеството не е публикувало годишни финансови отчети за дейността си.

При съставянето на ревизионния акт на дружеството са изградени констатации, че същото е намалило размера на дължимия ДДС чрез приспадане на право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчици, за които е установено, че не са извършвали доставки към дружеството, като по този начин задълженото лице като управител на дружество умишлено е намалил размера на данъка за внасяне, а теглейки суми от банковите сметки на дружеството и разпореждайки се с тези средства е препятствало плащането на публичните задължения на дружеството, с което е обоснована констатация за наличие на недобросъвестно поведение.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите установяват всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 19, 2 ДОПК, , поради което ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на тази отговорност. В тази насока следва да бъде съобразено следното:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че Й. П. С. е бил управител на задълженото лице Алекс - Груп 76 ЕООД, ЕИК: 200241284, за времето от 01.01.2013г. до 30.06.2015г., когато е извършил прехвърляне на дружествени дялове, както и че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС и лихви за забава.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елемента от отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

От страна касатора се правят оплаквания, че от доказателствата по делото не се установява да са налице следните елементи на фактическия състав: по делото не са събрани доказателства за наличие на скрито разпределение на печалба, като необосновано органите по приходите поддържат, че от ревизираното лице е извършено безвъзмездно отчуждаване на имущество; дори хипотетично да се приеме, че тегленето на суми от банковата сметка на Алекс груп 76 ЕООД от трето лице е извършено със знанието на Й. С. и той е получател на тези суми, по делото не е доказано наличие на причинно-следствена връзка намаляването на имуществото да е довело до невъзможност да се съберат задълженията на дружеството; констатациите на ревизиращите органи, че дружеството не притежава имущество и активи, които да могат да покрият размера на дължимите публични вземания, не са подкрепени от надлежни доказателства; не е налице проявена недобросъвестност от страна на управителя; към момента на твърдяните разпоредителни действия липсват ликвидни изискуеми публични задължения.

По така наведените доводи настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е приел, че е налице недобросъвестно поведение на задълженото лице и скрито разпределение на печалба, тъй като липсва знание на управителя за наличие на публични задължения на дружеството, тъй като те са установени с ревизионен акт, който е издаден през 2016г., а разпоредителните действия са извършени преди този период. Й. С. в в качеството си на управител на Алекс - Груп 76 ЕООД, е бил длъжен да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на дружеството, в това число и да осигурява администриране на данъците и задължителните осигурителни вноски. Извършените тегления от сметката на дружеството, са довели до намаляване на неговото имущество, което от своя страна е довело до невъзможност за погасяване на задълженията на дружеството. Чрез тези свои действия управителят е съзнавал и целял непогасяване на данъчните задължения чрез изграден от него механизъм за отклоняване на активи на дружеството. Възражението, изложено в касационната жалба, не се подкрепя от съдържанието на правната норма, а нейното разширително тълкуване е недопустимо. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. 2 ДОПК не съдържа подобно условие. Обстоятелството, че отговорността на управителя възниква от момента на извършване на разпоредителното действие, с което съзнателно и значително се намалява имущественото състояние на дружеството, с цел да се избегне плащането на данъци, не означава, че същият не отговаря за задължения на дружеството, установени за минало време. Необходимо е само тези задължения да се отнасят за период, през който лицето не е преставало да бъде управител. Противното разбиране би лишило правната норма от действително съдържание. За да се ангажира отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. 2 ДОПК е достатъчно към датата на разпоредителното действие да са налице задължения за публични вземания и към тази дата лицето да продължава да има качеството на управител или член на управителен орган.

Направените оплаквания за необоснованост на изводите за липса на скрито разпределение на печалба са неоснователни. Съгласно §1, т.5, б. а ДР ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превиващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързаните с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. а и б . При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че за посочените периоди 2013 2015г. управителят на дружеството Й. С. е изтеглил от банковите сметки на дружеството общо 454 648,50лв. , като една част са изтеглени в брой, а друга част са преведени по банковата му сметка. Предвид на факта, че нито се твърди, нито се представят доказателства друго лице да е било упълномощено да оперира с банковите сметки на дружеството, то правилно е прието от административния съд, че само управителят на дружеството е този, който е могъл да извършва действия с тези банкови сметки.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че изводите на административния съд за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от главния длъжник, са необосновани на фактите по делото и в противоречие с материалния закон.

Тълкуването на нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т. 1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Нормата не въвежда изискване да бъде изследвано какво имущество има задълженото лице към момента на извършване на действието, а само да се установи, че в резултат на това действие се стига до намаляване на имуществото на предприето, което в случая безспорно е установено.

При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят Й. С. е извършил отклоняване на средства от дружеството в своя полза, е логично да се приеме, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл. 14, т. 1 ДОПК.

Изложените в касационната жалба оплаквания, че констатациите на органите по приходите за отсъствие на имуществото на дружеството, от което да бъдат обезпечени дължимите публични вземания, не могат да бъдат споделени. По делото /л.124 от настоящето дело/ е представена като доказателство служебна бележка изх. С170022 181 0075718/19.09.2017г. на старши публичен изпълнител към ТД на НАП София, в която е посочено, че при извършено проучване на имуществото на задълженото лице Алекс Груп -76 ЕООД е установено, че същото не притежава активи, които да обезпечат дълга, вземането е определено като несъбираемо, производството за принудително изпълнение е прекратено, като разпореждането по чл.225,ал.1,т.4 ДОПК е влязло в сила. Въпросната служебна бележка отговаря на изискванията на чл.50,ал.1 ДОПК и съставлява доказателство за установените факти и обстоятелства. Казано по друг начин, отсъствието на имущество при задълженото дружество, което може да обезпечи събиране на публичните му задължения, е надлежно установено от ревизиращите органи. От друга страна отсъствието на имущество, което може да обезпечи събирането на задълженията на дружеството, е отрицателен факт, като изводите за него са изградени на база на анализ на други факти и обстоятелства. Обратното, наличието на такова имущество е положителен факт от обективната действителност, който е благоприятен за задълженото по чл.19 ДОПК лице, тъй като би изключил ангажирането на отговорността му. В този смисъл , след като твърди, че дружеството притежава активи, в тежест на задълженото лице е да установи този факт, доказателства в която насока не са ангажирани по делото.

В писмената защита на касатора депозирана в съдебна заседание на 18.02.2025г. се поддържа и довод, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като задълженията на Алекс Груп 76 ЕООД са погасени по давност. Наведеният довод е несъстоятелен. Установените задължения за ДДС, за които е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК на управителя на дружеството, действително са за данъчни периоди от м.01.2013г. до м.06.2015г. Но нормата на чл.172,ал.2 ДОПК определя, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а според ал.3 на същия чл.172 ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава, че започналата да тече погасителна давност за задълженията на Алекс Груп 76 ЕООД за ДДС е прекъсната с издаването на ревизионен акт Р-22220515009857-091-001 от 19.07.2016 г. Като необжалван, същият е влязъл в сила и от този момент насетне е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към настоящия момент.

Другото направено оплакване в писмената защита на касатора за допуснато нарушение на материалния закон, предвид на това, че ревизията с която е ангажирана отговорността му по чл.19 ДОПК е повторна, а с първоначално издадения ревизионен акт му е била определена по-малък размер отговорност,отколкото с процесния, също не може да бъде споделено. По делото няма спор, че оспореният ревизионен акт Р-22002218004145-091-001/22.03.2019 г. е издаден при повторна ревизия, след като първоначално съставения ревизионен акт Р 22220517003218 091 001/27.03.2018г. е отменен с решение 911 от 27.06.2018г. на директора на Д ОДОП София и преписката е върната за извършване на нова ревизия. В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че извършената повторна ревизия има самостоятелно съществуване и установяването на по-голям размер на задължения от тези, които са били определени с първоначално издадения ревизионен акт, не съставлява нарушение на принципа за влошаване на положението на жалбоподателя, установен с чл. 155,ал.8 ДОПК. С оглед на това не може да бъде прието, че процесният ревизионен акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като с него на задълженото лице са определени по-висок размер на задълженията отколкото тези, с първоначално съставения ревизионен акт.

Всичко гореизложено обосновава логичен извод, че по отношение на задълженото лице Й. П. С., в качеството му на управител на Алекс Груп 76 ЕООД, са налице елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което издаденият ревизионен акт се явява законосъобразен.

След като е стигнал до същия извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил подадената жалба срещу него, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 300лв., дължимо съгласно 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и съобразявайки размера на извършената правна защита в касационната инстанция.

По частната жалба.

С определение 9246 от 19.06.2024 г., постановено по същото дело, съдът е отхвърлил молба с вх. 19739/03.06.2024 г. по описа на АССГ, подадена от Й. П. С., чрез процесуалния му представител адв. П. Койкова, за изменение на Решение 2589 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 9061/2019 г., в частта му за разноските. За да постанови този резултат административният съд е приел, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е нормативно определен и липсва специална разпоредба, която да урежда приложимост на отменена/изменена норма за минал момент. Като неоснователни са определени и възраженията, че ответникът не е проявил правна активност и че по делото се е явявал главен експерт.

Основните оплаквания на частния жалбоподател срещу така постановено определение са за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът неправилно е приложил нормата на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към ДВ 88/04.11.2022г., а не в редакцията, която е била към момента на образуване на делото през 2019г. На отделен ред се поддържат и довод, че определението на административния съд не е в съответствие и с решението на Съда на Европейския съюз по отношение на разноските.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

С решението съдът е определил и присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 252лв., определено при условията на 8,ал.1, във вр. с чл.7,ал.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към ДВ 88/04.11.2022г.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според чл. 1 от Наредба 1/9.07.2004 г. с тази наредба се определя минимален размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ. Както е посочил и първоинстанционният съд, предвид материалният интерес по спора, размерът на юрисконсултското възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от посочената наредба, възлиза на 13 252 лв. Решаващият съд правилно е определил размера на възнаграждението според действащата редакция на правната норма към деня на приключване на устните състезания, а не тази към датата на образуване на делото, каквито доводи са развити в частната жалба. От процесуалния представител на жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност на юрисконсулстското възнаграждение, поради което оплакванията в тази насока, в това число и с приложение на решението на СЕС по дело С 438/22, не следва да бъдат обсъждани.

Като правилно и законосъобразно, определението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,