Решение № 1004 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2014 г.

Решение № 1004 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Рупен Шабу Рупенян, чрез адв. Д. Петров, против решение № 15 от 20.02.2014 г., постановено по адм. д. № 175/2013 г. по описа на Административен съд Сливен с доводи, че е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна, Кметът на Община Сливен, чрез пълномощник адв. М. Стефанов, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Рупен Шабу Рупенян, подадена против отказ на Кмета на Община Сливен, обективиран в Писмо Изх. № 9400-8263/1/ от 3.06.2013 г. по описа на Община Сливен, да отмени на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС Заповед № РД 15-1942 от 16.12.2009 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят 50,72 кв. м. - част от ПИ № 67338.513.182, целият с площ 366 кв. м. по кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес: ул. "Михаил колони" № 5. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС предпоставки за отмяна на отчуждаването. Посочено е, че подробният устройствен план, предвиждащ изграждането на процесния обект от първостепенно значение - публична общинска собственост, въз основа на който е издадена заповедта за отчуждаване, е действащ и в тригодишен срок от отчуждаването на имота строителството на обекта е започнало. Относно последното съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Такъв протокол е съставен на 18.10.2011 г. - в тригодишния срок от отчуждаването на имота. Спорът е решен при спазване на съдопроизводствените правила и при изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, съгласно която, ако в тригодишен срок, а за обектите от първостепенно значение - в петгодишен срок, от отчуждаването на имота строителството на обекта не е започнало, както и в случаите, когато одобреният подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, бъде отменен от съда, а новият влязъл в сила подробен устройствен план не засяга отчуждения вече имот, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. Правилно съдът е посочил и датата, от която имотът се счита за отчужден и от когато започва да тече срокът за искането за отмяна на отчуждаването. Датата, от която имотът се счита за отчужден съгласно закона е датата, на която сумата за обезщетението за отчуждавания имот е преведена по банкова сметка на собственика на имота. В настоящия случай сумата за парично обезщетение е преведено от Община Сливен по сметка на жалбоподателя на 21.04.2010 г. Обосновано съдът е посочил, че в ЗОС няма легално определение за начало на строителството, поради което правилно се е позовал на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и по конкретно на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Както е посочено във възприетата от съда експертиза на 18.10.2011 г. от участниците в строителството е съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура. С оглед датата на съставяне на протокола - 18.10.2011 г., което е в тригодишния срок от отчуждаването на имота, правилно е заключението на съда, че искането на Рупен Шабу Рупенян по чл. 31, ал. 1 ЗОС за отмяна на отчуждаването е неоснователно. Също така по делото правилно е установено, че одобреният подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на процесния обект - публична общинска собственост, не е отменен от съда. От това следва, че не е приложима и втората хипотеза, предвидена в чл. 31, ал. 1 ЗОС. С касационната жалба като цяло се преповтарят доводи, които са били обсъдени от първата инстанция. Правилно съдът не е обсъдил възраженията на Рупен Шабу Рупенян, свързани с длъжностната характеристика на служителя по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и с действието на сключения на 19.09.2011 г. договор за строителство на процесния обект, тъй като тези възражения касаят твърдения за обстоятелства, стоящи извън фактическия състав на приложимата за разглеждания случай разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Именно поради това настоящата инстанция също не счита за нужно да ги обсъжда. От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,