Решение № 8923 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2017 г.

Решение № 8923 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци" при Община В., подадена от процесуалния му представител – гл. юрисконсулт Димитров, срещу решение № 2005 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1285 по описа за 2017 г. на Административен съд В. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че в конкретната хипотеза е без значение дали предназначението на имота е променено по надлежния ред. Прави се искане решението да бъде отменено, а жалбата - отхвърлена като неоснователна. Ответникът – "Ескалера" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба в писмен отговор моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 2005 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1285 по описа за 2017 г. Административен съд В. е отменил акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1835-1/17.02.2017 г., издаден от главен инспектор "контролно-ревизионни дейности" в дирекция "Местни данъци" ("ПМАДТ"), потвърден с решение № Д-РШ-024/13.04.2017 г. на директора на дирекция "Местни данъци" към община В., с който на "Ескалера"ООД са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г. в общ размер 7395, 19 лв. и съответните лихви. За да постанови своя съдебен акт съдът е приел за установено, от фактическа страна следното: Обжалван е Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1835-1/17.02.17 г., издаден от главен инспектор "КРД" в дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден с Решение № МД-РШ-024/13.04.2017 г. на директор на дирекция "Местни данъци" при община В., с който на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г. в общ размер на 7395. 19 лв. и съответните лихви. С декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № Ж 5305027637/29.10.15 г. /коригираща/, жалбоподателят е декларирал недвижим имот, представляващ земя, находяща се в гр. В., к. к. "Ч.", м. Караташ, УПИ V-254, кв. 40, с площ от 6492 кв. м., придобит чрез покупка с нот. акт № 170/12.09.2007 г., както и следните обстоятелства- вид на обекта-поземлен имот, вид собственост-частна, предназначение- горска, като е посочена и отчетната му стойност. Към декларацията са приложени нот. акт, счетоводна справка, експертна оценка, скица и пълномощно. Видно от нот. акт № 132, т. VІІ, рег. 8796, дело 1252 от 12.09.2007 г., вписан в Службата по вписванията вх. № 26572 от 12.09.07 г., Акт № 170 дружеството е закупило недвижим имот- урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. В., м. Караташ к. к. "Ч.", съставляващ УПИ V-254 в кв. 40 по плана на к. к. "Ч." с площ от 6500 кв. м., масивна ограда, изработената проектна документация, въз основа на която е получено разрешение за строеж № 787/30.11.2006 г., титуляр на което е продавача "Ривиера инвест"ООД, както и ограничено вещно право на строеж за постояване на шест етажна жилищна група с обществено обслужване и басейни. Съгласно скица на ПИ № 15-443200/13.10.15 г. на СГКК-В. за ПИ с идентификатор 10135.2564.96 с площ от 6492 кв. м., собственост на "Ескалера"ООД, както и съгласно нот. акт № 170/12.09.2007 г., трайното предназначение на територията е горска, а начин на трайно ползване - широколистна гора. С декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № ДК14015142/30.06.2010 г. дружеството е декларирало недвижим имот- земя, находяща се в гр. В., к. к. "Ч.", м. Караташ, придобит чрез покупка с нот. акт № 132/12.09.2007 г. с площ от 6500 кв. м. Видно от акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1835-1/17.02.2017 г., издаден от гл. инспектор "КРД" при община В. за декларирания с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № № Ж 5305027637/29.10.15 г. от дружеството имот, партиден номер 1481202380001, представляващ земя, с идентификатор на поземления имот 10135.2464.96 с площ 6492 кв. м., застроена площ – 0 кв. м., данъчна основа 162358. 40 лв., не са внесени дължимите суми са установени задължения за данъци и такси и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 17.02.17 г., а именно за ДНИ за 2016 г. размер на задължението по декларация – 3997. 40 лв., лихва- 189. ЗЗ лв., общо – 4186. 73 лв. и за ТБО за 2016 г. в размер на 3397. 79 лв. -размер на задължението по декларация, лихви- 160. 92 лв., общо – 3558. 71 лв. или общо задължения за довнасяне в размер на 7395. 19 лв. и съответните лихви. Жалбоподателят е обжалвал издаденият му АУЗ с оплаквания, че неправилно и незаконосъобразно са му определени задължения с издадения акт, тъй като имотът представлява горска територия и съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи- за действително застроената площ и прилежащия терен, а в случая имотът не съдържа застроени земи. С решение № МД-РШ-024/13.04.17 г. на директора на дирекция "Местни данъци" при община В. решаващият орган е потвърдил АУЗ, като е приел, че жалбата е неоснователна и е обсъдил направените с нея възражения. Приел е, че определянето на земята като горски фонд при положение, че се намира в строителните граници по застроителния план на гр. В. е неправилно. Приел е, че безспорно имотът се намира в урбанизирана територия, представлява земя в строителните граници на гр. В. и като такъв подлежи на облагане с ДНИ и ТБО. Видно от декларация по чл. 14 ЗМДТ на стр. 6, в която информацията се попълва служебно, главен специалист "геодезист" Тодорова на 03.01.17 г. е отразила относно имот - ПИ с идентификатор 10135.2464.96, че земята е горска. В същата декларация е посочено, че са приложени нот. акт, скица, удостоверение за характеристиките на ПИ в горска територия. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, за промяната на начина на трайно ползване на процесния имот и трайното предназначение на същия не се откриват данни за проведена процедура по изключване на гори и земи от горския фонд; в периода от закупуването на имота от дружеството с нот. акт № 170/12.09.2007 г. до момента на изготвяне на експертизата, респективно до момента на подаване на искането за заличаване на данъчните задължения и решение № МД-РШ-032/21.04.16 г. на директора на дирекция "МТ", същият имот с идентификатор 10135.2464.96 представлява горска територия с начин на трайно ползване широколистна гора, като вещото лице счита, че не е налице различие в начина на трайно ползване на имота по нот. акт и кадастралните регистри; основното предназначение на имота след изключването му от горски фонд е да бъде застроено, съгласно предвижданията на ОУП. Видно от удостоверение № 25-99267/23.12.2016 г. за характеристики на поземлен имот в Г. територия същото е издадено от СГКК-В. за имот с идентификатор 10135.2464.96, вид на територията-горска, начин на трайно ползване- широколистна гора, площ -6492 кв. м. При така установените факти съдът е стигнал до извод, че АУЗ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че за да се счете имотът за облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1, то преди това следва да е приключила процедурата по промяна предназначението на същия, което в случая не е налице. Така мотивиран съдът е отменил оспорения акт. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Видно от хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. В случая спорен по делото е въпросът дали процесният недвижим имот, с оглед естеството и предназначението си представлява облагаем обект по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ или е изключен от данъчно облагане предвид нормата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ според основното им предназначение териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат е регламентирано в чл. 8 ЗУТ. Всеки поземлен имот попада поне в една от категориите по чл. 7, ал. 1 ЗУТ и има поне едно от конкретните предназначения по чл. 8 ЗУТ. За целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, като имотите с това предназначение могат да бъдат в урбанизирана територия или отделни поземлени имоти извън нея. Първите попадат в строителните граници на населените места и селищните образования, а вторите се намират извън строителните им граници, като и двете групи следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 108, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е, че поземлените имоти в строителните граници на населените места, т. е. в урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Определеното с подробния устройствен план предназначение на един поземлен имот не означава, че това предназначение е фактически осъществено. Подробният устройствен план е предвиждане, а не нареждане за незабавно изпълнение на установеното в него предназначение на имота, т. е. планът е правна възможност, която се реализира тогава, когато собственикът реши. Освен предвижданията на плана налице е и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото по плана. За да се облагат с данък имотите разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ изисква да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Само когато и трите кумулативни предпоставки са осъществени – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образование, да има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че имотът на жалбоподателя по характеристика е гора, съгласно начина на трайно ползване /видно от представеното удостоверение на СГКК-В. и заключението на вещото лице/. Не се спори, че имотът попада в строителните граници на гр. В., както и че е налице ПУП-ПРЗ, съгласно който за цялата територия е предвидена устройствена зона ОК/Курортни зони и комплекси/-видно от заключението на СТЕ по адм. д. № 1449/2016 г., на което се позовават страните и е представено с преписката, както и от посоченото в разрешение за строеж № 787/30.11.2006 г. Налице са две от трите кумулативни предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а именно имотът попада в строителните граници на населено място и за него е налице установено с подробен устройствен план конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че за да е облагаем процесният имот следва земята да е с променено предназначение. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице се установява, че за земята, собственост на дружеството, не е проведена/приключила процедура по ЗГ за промяна на предназначението. Не е налице третата кумулативна предпоставка по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - не е променено предназначението на земята, съгласно ЗГ, т. е. имотът не е облагаем с данък недвижими имоти. С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, т. е. собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък недвижими имоти и предвид това, че имота на дружеството не е облагаем с данък недвижими имоти и собственикът му не е задължено за данъка лице, то същият не е задължено и за такса за битови отпадъци лице. В същия смисъл е решение № 222/09.01.2015 г. по адм. дело № 2908/2014 г. на Върховен административен съд, седмо отделение. По изложените по-горе съображения оспореният съдебен акт се явява валиден допустим и правилен, с оглед на което същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2005 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1285 по описа за 2017 г. на Административен съд В. Решението е окончателно.