Решение № 6255 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 492/2017 г.

Решение № 6255 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 492/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. С. А., без гражданство, против решение № 5840 от 12.09.2016 г., постановено по адм. дело № 12328/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалноправните разпоредби, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства от личната бежанска история на чужденеца, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на касатора не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. От друга страна, в ОАЕ, Палестина или И. Г. няма "безогледно" насилие и няма реална опасност от тежки посегателства, за да е налице заплаха за живота, сигурността и свободата му по смисъла на чл. 9 ЗУБ, както и не са налице обстоятелства за опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В случая може да се направи и обоснован извод, че се касае за икономически мигрант, като поведението на касатора категорично сочи на поведение свързано с търсене на икономически по-добър живот в Европейския съюз. Логично е бежанец да остане в първата сигурна държава, каквито се явяват Египет и Турция, след което да се завърне при близките си, но явно поради стремеж за икономически по-добър живот А. А. е влязъл нелегално в Р. Б.. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на А. М. С. А., роден в гр. А., Обединени арабски емирства, палестинец без гражданство, против решение № 7280/09.09.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо А. М. С. А. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ивицата газа, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Приел е, че за чужденеца е съществувала възможността да се установи в О. А. Е., която страна за него се явява като "трета сигурна държава", още повече че там той е роден и живял. Също така, А. М. С. А. не заявява да е имал каквито и да било проблеми в тази страна. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е изложил обосновани изводи за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на А. М. С. А. не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. В проведеното интервю А. А. изрично е заявил, че не е имал проблеми заради етническата и религиозна принадлежност; не е членувал в политическа партия или организация; не е влизал във взаимодействие с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации; не е имал проблеми с официалните власти в Обединените арабски емирства, Палестина и И. Г. и не е арестуван, съден и осъждан. Посочените в бежанската история факти, относно проблеми със семейството на момиче, с което е имал сключен годеж, не могат да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Наведените от молителя причини да не се завърне в И. Г. са от битов и семеен характер и не попадат в приложното поле на чл. 8 ЗУБ. Следва да се посочи, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. Като единствено ново обстоятелство по молбата си А. М. С. А. е посочил сключен религиозен брак с М. Х. П., като за това е представил свидетелство от Мюсюлманското изповедание в Р. Б.. В настоящия случай, както и правилно е посочено от административният орган, дългосрочното пребиваване на територията на Р. Б., както и сключеният религиозен брак, могат да обосноват искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в случая специален закон. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо А. М. С. А. по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в И. Г. или в трета сигурна за него страна - О. А. Е.. Предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин касаторът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не е без значение и обстоятелството, че А. М. С. А. е роден в О. А. Е., след което през 2000 г. отива да живее в Палестина, през 2012 г. отива в Кайро, а през 2014 г. в Турция. Следователно, когато едно лице е бежанец и бяга от страната си на произход поради някакво преследване, война или т. н., то логично е то да остане в първата сигурна държава за него, каквито в настоящия случай по отношение на касатора се явяват Египет и Турция, след което да се завърне при близките си. От всичко гореизложено следва обоснован извод, че в процесния казус А. М. С. А. е влязъл нелегално в Р. Б. само поради стремеж за икономически по-добър живот. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, както и данните, съдържащи се в справките на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, от която е видно, че ситуацията в страната на произход на чужденеца не може да се определи като международен въоръжен конфликт. Посочено е още, че А. М. С. А. не отговаря на предвидените чл. 2, б. "е" във вр. чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2011/95/ЕС относно условията за субсидиарна международна закрила, поради и което отказът по чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗУБ да му се признае хуманитарен статут по чл. 2, б. "ж" и чл. 18 от Директива 2011/95/ЕС е законосъобразен. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,