Решение № 10606 от 22.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Докторова, чрез пълномощника си, срещу решение 466/11.04.2022 г. по адм. дело 2054/2019 г. по описа на Административен съд - Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците по касационната жалба ДП Български спортен тотализатор София, К. Делийски и К. Меранзова, чрез процесуалните си представители в писмени становища намират касационната жалба за неоснователна. Първият от тях претендира и разноски за настоящото производство. Останалите ответници началникът на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна, Й. Петрова Кнорр, Д. Вълкова, Г. Димитров, Г. Орешарска, Н. Генчева и Д. Димитрова, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 18-6691/26.06.2019 г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и заявление вх. 01-83138-25.02.2019 г. от Ж. Докторова е отказано да се извърши изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед РД-18-5247/30.06.2016 г. на началника на СГКК - Варна и съгласно приложен към него проект по чл. 75 Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., състоящо се в заличаване като собственик на ДП Български спортен тотализатор на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4 и вписване като собственици на лицата Д. Иванова и И. Иванов, както и за нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.6. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4, с влязло в сила решение от 10.01.1997 г. по гр. дело 1654/1995 г. на Районен съд Варна, в производство по чл. 108 от Закона за собствеността, спорът за собствеността на имота между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо. По делото е представен и нотариален акт 110, том III, дело 401/2006 г., с което е констатирано правото на собственост на Български спортен тотализатор върху имота. Проведената по делото съдебно-техническа експертиза дава категорично заключение, че в партерния етаж на процесната сграда се намира обектът с площ 22,41 кв.м, визиран във влязлото с вила решение в производството по чл. 108 ЗС. Различното наименование тото пункт, вместо магазин със сервизни помещения, не води до различен извод. Следователно, правилно е отказано заличаването на държавното предприятие като собственик на обекта. По отношение на искането за нанасяне на нов обект в КККР е налице спор за материално право. Още в хода на административното производство от заинтересованото лице К. Меранзова е направено изрично възражение срещу нанасянето на новия обект, като по делото е представено и удостоверение, че в Районен съд Варна се води гр. дело 6616/2019 г. по отрицателен установителен иск е предмет заявеният за нанасяне самостоятелен обект хоби-стая. Съгласно разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., при установен в административното производство спор за материално право, органът правилно е отказал изменението, което според първата цитирана разпоредба от ЗКИР е осъществимо едва след разрешаването на спора по съдебен ред. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че въпросът за собствеността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4 е разрешен с влязло в сила съдебно решение по производство по чл. 108 ЗС, доколкото и освен това, вписаният собственик на обекта разполага и с валиден на външен вид титул за собственост на обекта нотариален акт. Предвид изложеното правният извод на първоинстанционния съд, че вписаният в КККР като собственик на обекта с идентификатор 10135.1507.744.2.4 в сградата е именно неговия собственик, поради което не са налице условията за неговото заличаване, е правилен. В допълнение следва да се отбележи, че дори спорът за материално право да не беше разрешен с представеното по делото съдебно решение от 1997 г., административният орган отново не би разполагал с правомощието да заличи вписания собственик, преди разрешаването на спора за собственост от граждански съд. Следователно, началникът на СГКК Варна законосъобразно е отказал изменението по отношение на самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1507.744.2.4. Оспорената заповед е издадена по заявление за отстраняване на непълнота и грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР при установяването от административния орган на спор за материално право, каквото в случая е констатирано, предвид подадените до него възражения от собственика на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.2, и в качеството й на управител на етажната собственост на сградата, упълномощена с взето решение на общо събрание на собствениците от 24.04.2019 г., законово определеният ред за процедиране е претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица - проект едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон, тъй като наличието на спор за материално право е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Следователно, обжалваната заповед е материалнозаконосъобразна и в тази част, а жалбата срещу нея правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на ответника ДП Български спортен тотализатор София не следва да се присъждат, тъй като такива макар да са претендирани своевременно, липсват доказателства да са реално сторени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,