Решение № 5 от 7.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 800/2012 г.

Решение № 5 от 7.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 800/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на С. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 185 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 186/2012 г. на Смолянския окръжен съд. С него, след частичната отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от молителя против Д. и Д. К. иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване на допусната грешка в заснемането на част от съсобствения му имот с площ 27 кв. м. към имота на ответниците - п. * в кв. 11 по плана на [населено място] от 1984 г. с идентификатор *, представляваща южната част от означения в жълт цвят четириъгълник на изготвената от вещото лице скица, неразделна част от решението и е обезсилено първоинстанционното решение в частта по ревандикационния иск за този имот с прекратяване производството по него. Молителят поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - представени са писмени доказателства - удостоверение от [община] и удостоверение за наследници, за които твърди да са новооткрити и от съществено значение за делото с оглед претендираното спорно право. Ответниците Д. и Д. К. оспорват молбата като неоснователна по съображенията в представен писмен отговор. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното: С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявения от молителя иск за установяване на допусната грешка в кадастъра, изразяваща се в неправилно заснемане на имот с площ 27 кв. от неговия имот - п. * към този на ответниците, представляващ *. Съдът е обсъдил подробно данните в приетите заключения на техническата експертиза, проследяваща статута на двата съседни имота по предходния план от 1960 г., предвиждащ улица между тях, както и следващия такъв от 1984 г., в който такава не се предвижда. Установена е идентичността им по двата плана и въз основа на заключението за съвпадане на имотните и регулационните граници между тях е прието, че спорният имот по плана попада в парцела на ответниците, поради което и не е налице твърдяната грешка в кадастралната карта от 2010 г. От представеното в настоящето производство писмено доказателство - удостоверение № 3031 от 25.06.2012 г. на общината в Б. се установява, че парцел * в кв. 11 по плана от 1984 г. е идентичен с парцел *, кв. 2 по стария план от 1960 г. Това обстоятелство е установено при разглеждане на делото със заключението на техническата експертиза и приложените към него скици, в какъвто смисъл са и доводите в молбата за отмяна. Поради това и представеното писмено доказателство не е от съществено значение за изхода на спора за собствеността на спорния имот към миналия момент, тъй като установява факт, предмет на приетите при разглеждането на делото доказателства. Същото се отнася и до второто, представено към молбата за отмяна писмено доказателство - удостоверение за наследници на лицето О. И., което доказателство е и неотносимо към спора, очертан с твърденията в исковата молба за придобиваното основание за правото на ищеца. Освен това, молителят е могъл да се снабди с него по време на висящността на спора, ако е считал същото за относимо към него, при полагане на съответната грижа по воденето му, като страна по делото. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства, но не и начин да поправи пропуска си да ангажира доказателства в производството. Извънинстанционния способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, поради което и подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изложените в нея доводи представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето извънинстанционно производство. С оглед на това и молителят следва да понесе направените от ответниците разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Поради горното настоящият състав на ВКС, II г. о.