Решение № 12388 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2017 г.

Решение № 12388 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], представлявано от управителя В. С. С. срещу решение № 1916 от 22.03.2017 г., постановено от Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. дело № 533 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221014001792-091-001/08.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 1731/16.11.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.08.2014 г. в общ размер на 226 902.97 лв. и лихва в размер на 27 575.99 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. А. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна, поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу издадения ревизионен акт, потвърден с решение на горестоящият административен орган, с който не е признато намаление на дължимия ДДС за данъчни периоди: м. 01; 02; 04 и 06. 2014 г. по 5 бр. кредитни известия /КИ/ към фактури, издадени от [фирма] с получатели Г. И. Ш. -управител на [фирма], П. Л. Х., "[фирма]" /[фирма]/ [населено място], [фирма] и [фирма], съдът е приел, че липсва записано основание за издаване на спорните кредитни известия, както и че липсват доказателства за реално извършване на доставките по фактурите, във връзка с които са издадени КИ. В хода на ревизионното и съдебното производство не е установено основанието въз основа на което са издадени кредитните известия. В частта на непризнат данъчен кредит за м. 2 и м. 03. 2014 г. по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] /предишно наименование [фирма]/, съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи за това, че не са налице условията за ползване на данъчен кредит. Изводите на съда са правилни, кореспондират със събраните доказателства по делото и установената фактическа обстановка по спора. Относно издадените от [фирма] пет броя кредитни известия, правилно е прието, че същите са издадени при липса на основание. От приложените по делото кредитни известия се установява, че няма записано законно основание за издаване на процесните кредитни известия, както и не са спазени изискванията на чл. 115 ЗДДС. Установеното в рамките на процеса чрез писмени доказателства обуславя извода за законосъобразност на съдебното решение в тази му част. По отношение доставките от [фирма] предмет на оспорване е издадено КИ с данъчна основа 1 000 000 лв. и ДДС 200 000 лв., както и фактура № 1021/31.03.2014 г. с предмет "аванс по покупко-продажба на недвижим имот съгласно договор", ревизираното дружество е представило копие на КИ с приложена към него фактура № 383/01.12.2014 г., нотариален акт, главна книга, оборотна ведомост СД и дневник за продажби и декларация за дейността на дружеството. Не са представени доказателства /предварителен договор, приемо-предавателни протоколи, анекси/, удостоверяващи разваляне на сделката по фактура № 383. Не са представени доказателства и за извършено авансово плащане /основание за издаване на фактура № 1021/. По отношение фактура № 1021 не са представени документи, доказващи предварителни договорености, липсват счетоводния записвания, като не е представен и договорът, предвид предмета на тази фактура "аванс по покупко-продажба на недвижим имот съгласно договор". Правилно е приел първоинстанционният съд, че няма основание за издаване на процесната фактура, тъй като е установено, че няма авансово плащане. По отношение на фактурите, издадени от [фирма], с предмет услуги – СМР-аванс по договор, ревизираното дружество е представило единствено копия на спорните фактури. Не са представени доказателства за разплащане, договори или други документ, доказващи търговски взаимоотношения между двете дружества, вкл. доказателства за изпълнение на спорните доставки. За да се приеме настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, РЛ е следвало да докаже, че услугите са действително извършени от фактуриралото ги дружество. Това означава, че дори да са изпълнени всички други предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит /в случая наличие на фактури/, при неустановена реалност на същите, посоченото материално право не може да възникне. Отсъствието на доказателства за установяване на релевантни факти - вида на извършваните услуги и механизма на тяхното извършване, води до извода за липса на реални доставки на услуги, поради което обосновано и законосъобразно съдът е отчел, че изводите на органа по приходите за липса на доставка по посочените фактури са законосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.04 г за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4799 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение