Решение № 12824 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2017 г.

Решение № 12824 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Общинският съвет – Враца е подал касационна жалба срещу решение № 245 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 212/2017 г. по описа на Административния съд – Враца, с което са отменени разпоредбите на чл. 15а, ал. 6, т. 1 и чл. 20, ал. 9, 10, 11 и 12 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Враца. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли протеста срещу нормативните разпоредби. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Враца, подател на протеста срещу нормативния акт в първоинстанционното производство, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери валидността и допустимостта на решението, прие следното: Производството по адм. дело № 212/2017 г. по описа на Административния съд–Враца е образувано по протест на прокурор при Окръжната прокуратура–Враца срещу разпоредбите на чл. 15а, ал. 6, т. 1 и чл. 20, ал. 9, 10, 11 и 12 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Враца. В протеста се изтъква, че оспорените разпоредби на приетия от Общинския съвет-Враца подзаконов нормативен акт са в противоречие с материалноправните разпоредби от по-висока степен, поради и което е да бъдат отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни. Административният съд установил, че с решение № 226/06.03.2003 г. на Общинския съвет–Враца е приета Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Враца. След приемането на наредбата в нея били направени изменения и допълнения с решение № 549 по протокол № 44/30.12.2009 г., решение № 158 по протокол № 12/22.05.2012 г. и решение № 110/29.03.2016 г. на Общинския съвет – Враца. От правна страна съдът приел, че оспорената по отношение на отделни разпоредби наредба е издадена от компетентен орган на местното самоуправление. Съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България размерът на местните такси се определя от общинските съвети по ред, установен със закон. Материята се урежда от Закона за местните данъци и такси, който изрично предвижда правомощието на общинският съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (чл. 9 ЗМДТ). След преценка на законосъобразността на оспорените правни норми административният съд направил извод, че чл. 15а, ал. 6, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Враца противоречи на чл. 8 и чл. 71 ЗМДТ, които определят условията, при която не се дължи такса за битови отпадъци. Що се отнася до разпоредбите на чл. 20, ал. 9, 10, 11 и 12 от наредбата, те определяли заплащането на депозитни такси, каквито не били предвидени в Закона за местните данъци и такси. Първоинстанционният съд отбелязал, че макар общинският съвет да е оправомощен да определя местни такси за извършвани от общината услуги, не може да въвежда нови видове такси, които не са предвидени в специалния закон. Същевременно при приемането на изменението на чл. 15а и приемането на чл. 20, алинеи 9, 10, 11 и 12 от наредбата не били спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове, както и на чл. 78 и чл. 71 от Правилника за дейността на Общинския съвет–Враца. С оглед констатираните нарушения административният съд отменил разпоредбите на чл. 15а, ал. 6, т. 1 и чл. 20, ал. 9, 10, 11 и 12 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Враца. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд основателно е постановил отмяната на протестираните нормативни разпоредби, тъй като е установил противоречието им с норми от по-висок ранг. При приемането на оспорените разпоредби е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според който нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Същото изискване се съдържа и в разпоредбата на чл. 8 ЗНА. Тя оправомощава общинските съвети да приемат наредби, с които да уреждат обществени отношения от местно значение, неуредени от нормативни актове от по-висока степен, като се съблюдава съответствието на подзаконовите норми с предписанията на нормите от по-висш ранг. Административният съд законосъобразно е извел несъответствие между нормата на чл. 15а, ал. 6, т. 1 от наредбата и тези на чл. 8 и чл. 71 ЗМДТ. При положение, че Законът за местните данъци и такси урежда условията за освобождаване на собствениците и ползвателите на имоти от заплащането на такса за битови отпадъци, общинският съвет не може да приема подзаконови норми в същата област. Той е компетентен да създава уредба на отношения от местно значение само ако те не са уредени със закон. Съгласно чл. 8, ал. 6 ЗМДТ общинският съвет има правомощието да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9, но не и да определя условията за освобождаване. Незаконосъобразно, както правилно е преценил административният съд, е и въвеждането на задължение за заплащането на депозити при издаването на разрешителни за ползването на тротоари, площади, улични платна, върху които се организират пазари, тържища, панаири, с цел да се гарантира почистването на местата от организаторите на събитията след тяхното провеждане. При регулирането на отношенията Общинският съвет - Враца не е съобразил разпоредбата на чл. 7 ЗМДТ, според която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Разходите за почистването следва да се калкулират в стойността на дължимите за ползването на места, общинска собственост, такси вместо общината да събира депозити от организаторите на събитията. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд