Решение № 7414 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2018 г.

Решение № 7414 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 476/25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 4495/2017 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220516003449-091-001/06.12.2016, издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 237/17.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени решението и се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "И-М 93" ЕООД, в писмени бележки и становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.- град е отменил Ревизионен акт № Р-22220516003449-091-001/06.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., с който не е признато на "И-М 93" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 59 633,67 лева по фактури, издадени от "СИНАПСИС 1" ЕООД, "АДИ ТРАНС 99" ЕООД, "СТРОЙ- КОМПЛЕКТ БУРВЕЛА" ЕООД, "В. КОЦЕВ 81" ЕООД, "ЕС ПИ ЕС 68" ЕООД, "АТЛАС 3" ЕООД, "ГЕЛКОМ ИНВЕСТ" ЕООД, "ЕС ПИ ПЛЮС 1624" ЕООД, "СИАНА Т" ЕООД, "АБ АРТПРОЕКТ" ЕООД, "ВИ ТИ ПИ КОНСЛУТ" ЕООД, "ВИ ЕНД АЛ" ЕООД, "713 МЕДИЯ ПРОДАКШЪН" ЕООД, "ИВАЛИ 40" ЕООД и "БУРВЕЛА" ЕООД. Предметът на доставките е "велпапе" и "картон". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по процесните фактури, предмет - картон и велпапе. Въз основа на събраните писмени доказателства, на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил наличието на облигационни отношения между получателя на стоките и издателя на фактурите, доказателства за индивидуализация, предаване на стоките, за преминаване на собствеността върху тях, както и за последващата им реализация. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 6, вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки следва да е доказано извършването на доставката на стоката. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. В конкретния случай за всички процесни доставки са представени фактури, доказателства за плащане в брой, доказателства за предаване на фактурираните стоки от доставчиците ( към всяка фактура има приемо- предавателен протокол и складова разписка). Също така са представени доказателства за транспортирането на стоките от доставчиците до склада на жалбоподателя. С. С. от 02.01.2014 г. между "Нанатекс" ЕООД и "И-М 93" ЕООД транспортирането на стоки и материали на "И-М 93" ЕООД се извършва с товарен автомобил МАН рег. ***, с полуремарке "Кьогел СНЦ 024", собственост на "Нанатекс" ЕООД за срок от 5 години от датата на сключването му. Транспортът е заплащан от доставчиците, като разходите са включени в цената на доставените материали. Представени са пътни листове, в които са вписани рег. № на превозното средство, изминати километри, маршрут, вид на товара, дата на превоза, имена на водача, разход на гориво, ведно с фактури, издадени на доставчиците. От пътните листове се установява движението на стоките от склада на доставчика до производствения обект на "И-М 93" ЕООД - Цех за производство на опаковки, гр. С., ул. "А." ...... Вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза посочва, че към всяка от процесните фактури има съставен приемо - предавателен протокол, който по стойност съответства на стойността на всяка отделна фактура. Въз основа на доказателствата за транспорт, приемо-предавателните протоколи и складовите разписки с подпис за приел стоките, в които са вписани количество, вид на стоката и място на предаване, настоящата съдебна инстанция приема за доказано, че стоките и материалите, предмет на процесните фактури са предадени на купувача в съответствие с чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Преките доставки са доказани като реално осъществени чрез предаването на стоките. Тези стоки са предмет и на последващи доставки, при пълна идентичност, косвено доказателство за реалност на преките такива. Видно от заключението на вещото лице за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. "И-М 93" ЕООД извършва продажби на опаковъчни кутии, кашони, рекламни материали и др. от хартия велпапе, картон. Доставените материали - различни видове картони и велпапе са използвани за изработване на различни по размери и видове кутии/за чаши, торти, лампи/, кашони, опаковки, като в процесния период са продадени от "И-М 93" ЕООД като готови изделия по издадени и описани в заключението на вещото лице фактури за последващи доставки. Доставките на материали по процесните фактури - велпапе и картон са се използвали за независимата икономическа дейност на дружеството. Произведените стоки са продадени и фактурите са отразени в дневниците за продажби и СД за съответните периоди. Продажбите са счетоводно отразени, като приходите от тях са за сметка на отчетените разходи за материали за основната дейност на дружеството. След като материалите са използвани в икономическата дейност на ответника по касация и за произведените от тях стоки е начислен ДДС, принципът на данъчен неутралитет изисква признаване правото на приспадане на данъчен кредит и за закупените и вложени в крайния продукт материали, при вярно и обективно счетоводно отразяване. Неоснователни са оплакванията на касатора за допусната от първоинстанционния съд необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касационните оплаквания са идентични с наведените в РА основания, представляващи негови мотиви и основания за приетата от приходните органи неправомерност на начисляването на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. АССГ в решението си е дал отговор във връзка с възприетата от приходните органи теза за нереалност на доставките, който отговор касационният съд намира за обоснован и законосъобразен. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновано е извършил тази преценка и е достигнал до законосъобразен извод, че са налице реални доставки. Изводът от изложеното дотук е, че оплакванията на касатора, са несъществени и неоснователни. Касационният съд намира обжалваното решение на Административен съд С. - град за правилно. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат в полза на касатора. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,