Решение № 3991 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 521/2013 г.

Решение № 3991 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 521/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Ботев Димитров от гр. Велинград против решение № 577/20.11.2012 г., постановено по адм. дело № 665/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-79#1/08.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пазарджик е отменено решение № Ж-79#1/08.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-000-00-00518696/22.06.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане правилно е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Александър Ботев Димитров по болничен лист № 0049227, серия Б2011 за периода от 25.02.2012 г. до 25.03.2012 г. Съдът е посочил, че според данните в констативен протокол изх. № К-2453/22.06.2012 г., съставен от финансов орган при РУСО, за периода от 25.03.2010 г. до 30.05.2012 г. жалбоподателят е внасял осигурителни вноски за всички осигурени рискове, към момента на издаване на болничния лист същият е бил самоосигуряващо се лице като ЕТ "Надежда - Александър Димитров" гр. Велинград, но не е подал декларация за започване/възобновяване на дейността като самоосигуряващо се лице. В решението е изложено, че в разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ е посочен реда за избор от самоосигуряващите се лица на вида на осигуряването, но в случая декларация изобщо не е подавана към датата на възобновяване на дейността - м. март 2010 г., поради което следва да намери приложение изречение последно на ал. 3, според което при започване/възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като до започване на дейността като едноличен търговец е бил осигуряван по трудово правоотношение за всички осигурени социални рискове, то следвало да се приеме, че и след това, като самоосигуряващо се лице, се осигурява за всички рискове. В тази връзка е посочил, че осигуряването на лицата по трудово правоотношение е за всички рискове по силата на самия закон, докато при самоосигуряването принципът е обратен - лицата са осигурени само за общо заболяване, старост и смърт, доколкото не са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на Александър Ботев Димитров е издаден болничен лист № 0049227, серия Б2011, с който е удостоверена временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 25.02.2012 г. до 25.03.2012 г.; че за периода от 25.03.2010 г. до 30.05.2012 г. същият е внасял осигурителни вноски за всички осигурени рискове, както и че към момента на издаване на болничния лист е бил самоосигуряващо се лице като едноличен търговец с фирма "Надежда - Александър Димитров", като е започнал трудова дейност като такъв през м. март 2010 г. не се спори също, че Александър Димитров не е подавал декларация по чл. 1, ал. 3 и 4 НООСЛБГРЧМЛ за започване/възобновяване на трудовата дейност, за избор на вида на осигуряването и за промяна на вида на осигуряването. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали при тази фактическа обстановка, касаторът има право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според определението, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци. В чл. 4, ал. 4 КСО е предвидено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 1, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, в редакцията действаща през процесния период съгласно изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., в сила от 01.01.2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност; при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването; при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Както се посочи, в конкретния случай Александър Димитров не е подал такава декларация, както в посочения 7-дневен срок, така и впоследствие. Поради това следва да намери приложение изречение трето на чл. 1, ал. 3 от наредбата и затова Александър Димитров е подлежал на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове е без значение за възникване правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради това че вноските не са били дължими след като лицето, осъществяващо трудова дейност като самоосигуряващо се лице не е изпълнило задължението си за деклариране на вида на осигуряването по реда и в срока по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. Доколкото след започването на дейността не е подавана изобщо декларация, то не следва да бъде преценявано приложението на ал. 4 от чл. 1 от наредбата, която касае промяна на вида на осигуряването. Първоинстанционният съд правилно е преценил коя е действащата редакция на приложимите правни норми - в частност на чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, поради това възражението, че съдът се е позовал на редакцията, съгласно ДВ, бр. 16/2012 г., която е в сила от 1.03.2012 г., е неоснователно. Изречение трето на чл. 1, ал. 3 от наредбата е въведено с изменението с ДВ, бр. 2/2010 г., което е в сила от 1.01.2010 г. и следователно е било действащо право към момента на започване на дейността - м. март 2010 г. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск по предявения за изплащане на обезщетение болничен лист Александър Димитров не е осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, което съгласно чл. 4, ал. 4 КСО като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрало да се осигурява за общо заболяване и майчинство, поради което за същия не са били изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство. Отказът за изплащане на това обезщетение по посочения болничен лист е законосъобразен и съдът правилно е отхвърлил подадената жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,