Решение № 6678 от 21.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу решение 1388/30.12.2022г., постановено по адм. дело 1076/2022г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отменен РА Р-22002318005103-091-001/08.04.2019г., потвърден с решение 1189/11.07.2019г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, в частта относно установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6291,31 лв. ведно с лихвите за забава в размер на 651,90 лв. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът "Стийл" ЕООД, Ботевград, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за издаването на акта, но е в противоречие с материалния закон. С ревизионния акт е установено, че през 2017 г. дружеството е сключило договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Ботевград с площ 1 699кв.м., ведно със застроена сграда на етап груб строеж с разгърната застроена площ 607,29 кв.м. Договорена е била цена в размер на 108 000 лв. при данъчна оценка на имота в размер на 107 925 лв. Органите по приходите са квалифицирали продажбата като извършена между свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б.д от Допълнителните разпоредби на ДОПК, с оглед на което на основание чл. 78 и чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане са определили процесното задължение. Извършена е експертиза, с която била определена пазарната цена на сделката, с приложим метод на сравнимите неконтролирани цени съгласно §1, т. 10, б.а от Допълнителните разпоредби на ДОПК и Наредба МН-9 от 2006 г. за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Органите по приходите са приели, че с разликата между минималната пазарна цена на имота и цената, по която е сключена сделката (108 000лв.), следва да се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството, на основание чл. 78, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно законосъобразен е изводът на съда, че в ревизионния акт не е отчетено обстоятелството, че сделката за продажба на недвижимия имот е извършена с прихващане, а не с реално престиране на средства. Ревизиращите са се позовали на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗКПО, като оценъчната експертиза е била приета след издаване на ревизионния доклад и след срока на ревизионното производство 18.02.2019 г. Споделя се изводът за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт в частта му по отношение на определените задължения по ЗКПО, тъй като експертизата е била приета след срока за извършване на ревизията и е било приобщено недопустимо доказателство, въз основа на което е издаден ревизионния акт. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на ревизионния акт в частта, относно установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6 291,31 лв. и съответните лихви. По изложените съображения, предвид липсата на допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списъка с разноски. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,