Решение № 14409 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2016 г.

Решение № 14409 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от консулско длъжностно лице - завеждащ консулска служба при Посолството на Р. Б. в Делхи, Индия, чрез процесуален представител, против решение № 3453 от 19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 177/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град (АССГ), с което е отменен негов отказ от 18.11.2015 г. за издаване на виза тип "D" на Л. С. (LAKHMIR SINGH) - гражданин на Р. И. и административната преписка е изпратена на консулското длъжностно лице за ново произнасяне по подаденото заявление. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Касаторът навежда доводи, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Л. С., чрез адвокат В. М., не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, констатира, че решението е недопустимо. Административно дело № 177/2016 г. по описа на АССГ е образувано по жалба вх. № 445/7.01.2016 г., депозирана от адвокат В. М. в твърдяното му качество на пълномощник на Л. С. - гражданин на Р. И. Към жалбата е приложено бланково адвокатско пълномощно (л. 7 от делото), чиито реквизити, извън имената на упълномощителя и упълномощения, не са попълнени. Данни за предмета на упълномощителната сделка липсват и в договора за правна защита и съдействие. Отделно от това, подписът на чужденеца в пълномощното очевидно е различен от подписите, саморъчно положени във формулярите за издаване на виза и отказа на завеждащия консулската служба в Посолството на Р. Б. в Делхи. Без да анализира реквизитите и съдържанието на този документ, АССГ неправилно е приел представеното му писмено доказателство за упълномощаване на адвокат. Независимо от факта, че утвърдената бланка на адвокатско пълномощно и договор е разграничена в две отделни форми, то същата следва да обективира постигнатите договорености между страните. В конкретния случай не са определени вида и обема на договорената правна защита. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. От обема на представителната власт зависи и вида на правните действия, които пълномощникът може да извърши. Съгласно общите правни принципи, отношенията между страните следва да се преценяват съобразно съдържанието на документа, а не неговото наименование. Ето защо съдът намира, че независимо от наименованието на документа като договор за правна защита и съдействие, липсва предмет на упълномощаване, не е посочено в какво се изразява правната защита и съдействие. Доколкото предметът включва осъществяването на процесуални действия от името на доверителя, то същият отразява обем на предоставени права и по своята същност представлява писмено упълномощаване за извършване на определени правни действия. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. Във втората хипотеза абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство е наличието на представителна власт. Когато жалбата е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. Ако представителят не е надлежно упълномощен, или макар и упълномощен не отговаря на условията по закон да осъществява процесуално представителство на страната, тогава жалбата е нередовна, съответно не е могла да инициира валидно процесуално правоотношение пред първоинстанционния съд. Доказването на представителната власт на сочения пълномощник по делото, се извършва чрез представянето на писмено пълномощно, подписано от страната - чл. 33 ГПК. Жалбата с вх. № 445/7.01.2016 г. до АССГ е подписана от лице, което не е установило твърдяното си качество на надлежен процесуален представител на страната - жалбоподател по смисъла на чл. 32, т. 1 ГПК, към датата на завеждане на делото. Липсват и доказателства за потвърждаване на извършените от него действия, както допуска разпоредбата на чл. 101 ГПК. Задължение на всеки съд, съгласно чл. 7 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните и в подобен случай, с оглед констатирания порок във връзка с представителството на жалбоподателя (липса на надлежно упълномощаване на адвоката), следва да се дадат указания за отстраняване на недостатъка, включително чрез възможността за потвърждаване. Надлежната представителна власт в съдебното производство - правомощието на едно лице да извършва от името и за сметка на представлявания правни действия, е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените процесуални действия, респ. - за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно. Спорната представителна власт на лицето, подало жалбата и липсата на доказателства относно спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК при подаването й, налагат извод за приложението на разпоредбата на чл. 101 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Тази норма овластява съдът служебно и във всяко положение на делото да следи за наличие на законна представителна власт. При констатираната им липса, на жалбоподателя следва да се даде подходящ срок да представи необходимите доказателства, респ. АССГ е бил длъжен да укаже на адвокат В. М. да представи пълномощно за процесуално представителство, респ. жалбата да бъде подписана лично от Л. С. - гражданин на Индия или да се представи саморъчно подписан от него екземпляр, като се потвърдят извършените от адвокат Марков действия. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при липса на представителна власт, съставляваща абсолютна процесуална предпоставка за надлежно извършване на съдопроизводствени действия, поради което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде на адвокат В. М. нарочни указания, съобразно посоченото в мотивите на настоящото решение. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение