Решение № 568 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1655/2012 г.

Решение № 568 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1655/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Служебният защитник на подсъдимия И. И. Т., както и той самият са обжалвали по касационен ред потвърждаването от Софийския апелативен съд на осъдителната присъда срещу него, постановена от Софийския градски съд. Първоинстанционната присъда е от 26 октомври 2011 г. по нохд № 2615/2011 г. и с нея Т. и Е. С. М. са наказани като съучастници за извършения на 7.ХI.2010 г. грабеж на яке, мобилен телефон и 500 лева в брой (общо за 674 лева) от Ц. П. Х., в когото са се намирали и на когото при нападението върху него е била причинена средна телесна повреда (счупване, свързано с горната челюст - чл. 129 НК) - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, във връзка със 198, ал. 1 и 20, ал. 2 НК, за което Т. получил 8 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, а М. - 3 години лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години, във връзка и с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК (бил е непълнолетен към онзи момент - роден на 29.Х.1993 г.). Второинстанционното (въззивно) решение - 104/19 април 2012 г. по внохд № 67/2012 г., е постановено след жалби от страните, обжалвали и сега, но и след обжалване от името на втория подсъдим. В подадените сега (касационни) жалби правилността на присъденото е оспорено от различни гледни точки: лично подсъдимият вижда като "несправедлива" само "присъдата" и с конкретна грешка при посочване на името му; защитникът му се позовава на трите касационни основания (макар и не съвсем точно с оглед на НПК), но с доводи, които на практика е свързал само с процесуални нарушения и с несправедливостта на наложеното наказание; само той е отправил и искане за оправдаването на Т. или за намаляване на наказанието му около минимално предвиденото в закона. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора-единствената друга страна, взела присъствено участие в него - трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд намери жалбите за основателни само във връзка с несправедливостта на наложеното наказание. I. Допуснатата несправедливост е явна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Тя, както ВКС е приемал по други поводи, може да се прояви в различни форми (вж. напр. р. 467/01-I, Сб., с. 258 и 255/10-I, Бюл. 4/11), а в случая е намерила израз в явното несъответствие между наказанията на двамата съучастници. За Т. лишаването от свобода е утежнено с 5 години над иначе справедливо определеното за М. и няма как да бъде обосновано нито с различието в санкционните рамки по чл. 199, ал. 1 НК във връзка с непълнолетието на последния, нито с предишното осъждане на първия - съотношението между долната и горната граници в интервалите 2-10/5-15 години лишаване от свобода, както и между средните наказания, предвидени в тях, е ориентирано около 1:2, а единственото друго наказание от 2010 г. на Т., макар и също за престъпление против собствеността, е само 3 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК). Съпоставката, разбира се, е относителна, но приблизително същата степен трябва да бъде съобразена със сравнително еднаквото участие на двамата в извършването на грабежа; именно еднаквият им принос в него позволява според ВКС и намаляване до 6 години на лишаването от свобода за Т. II. Останалите възражения в жалбите са неоснователни. Възражението за допуснатата от САС грешка в името на подсъдимия ("Т." вместо "Т.") е и несериозно. Проявеното към показанията на пострадалия Х. доверие е убедително защитено от съдилищата в предходните инстанции, включително и срещу възраженията, изтъкнати отново сега: промяната в тези показания в течение на делото и неуспешният му опит да осигури в съда и друг свидетел, очевидец на инцидента. Неубедителна поначало е защитната версия на подсъдимите за Х. като нападател срещу сексуалната неприкосновеност на непълнолетния М. -много повече са признаците за едно предварително намислено нападение върху Х. с отчитане на неговите сексуални особености. III. Ръководен от изложеното и от възможността да поправи допуснатото нарушение, обсъдено по-горе в р. I, съобразно чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение