Решение № 11341 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6488/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Й. М. за отмяна на влязло в сила решение 3403 от 20.03.2024 г., постановено по адм.д. 109/2024 г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 246, ал. 1 АПК. Моли искането да бъде уважено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, в писмено становище и чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Моли същото да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът А. Г. М., в писмено становище, излага съображения за основателност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за допустимо, като направено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, а разгледано по същество за неоснователно като съображенията за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска e оставено в сила решение 6158 от 19.10.2023 г., постановено по адм. д. 4856/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на А. Г. М. против заповед РД-09-09-13/01.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която по реда на чл. 99, т. 4 АПК е отменено удостоверение за въвеждане в експлоатация 949/08.10.2010 г. на строеж: Преустройство на магазин 1 в кафе - бар, находящ се в УПИ Х-133, кв.390, м. Център, с административен адрес [улица], район Средец - Столична община; възобновено е производството по заявление по чл. 177, ал. З ЗУТ с вх. ТК-94-Й-14/12.07.2010 г. и е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Искателката - М. Й. М. сочи като правно основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 246, ал. 1 АПК като трето лице, за което влязлото в сила съдебно решение има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. М. М. няма правно основание да бъде конституирана по делото, поради което тя не разполага с правомощието да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на предвиденото в закона основание. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК визира като задължителна процесуална предпоставка наличието на качеството заинтересована страна по спора, т. е. лице, което има гарантираното от закона право за участие, но не участва по делото, за което решението има сила и е неблагоприятно засегнато от него. Административното производство за издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж преустройство и промяна на предназначението на магазин за промишлени стоки в кафе-бар започва по искане на Й. Г. М. и А. Г. М., като М. Й. М. е наследник на Й. Г. М., починал на 14.06.2016 г. Следователно искателката като наследник на Й. М. е адресат на заповед РД-09-09-13/01.02.2022 г. на главния архитект на Столична община и не е сред лицата, които имат признато и гарантирано право на участие в производството по делото. Страни в това производство според чл. 153, ал. 1 АПК са оспорващият А. Г. М. и органът, издал административния акт главният архитект на Столична община. М. Й. М., в качеството й на засегната от административния акт има самостоятелно право да обжалва заповедта. На следващо място решението, чиято отмяна се иска не е благоприятно за искателката, тъй като с него е отхвърлено оспорването, т.е. решението има установително действие и има сила на пресъдено нещо за страните по делото чл. 177, ал. 1 АПК, от което следва, че то е обвързващо само за тях. Същото няма сила за трети лица, поради което не рефлектира негативно в правната сфера на искателя и не действа спрямо него. С оглед на изложеното искането за отмяна на влязлото в сила решение, с основание - чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК, е неоснователно, поради което същото следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди М. Й. М. да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрсконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,