Решение № 8310 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2017 г.

Решение № 8310 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на Г. П. Ц. от [населено място], против Решение № 130 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 1047/2016 г. на Административен съд – С. област. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че няма изискване за срока на валидност на закупения винетен стикер. Посочва, че за въпросния товарен автомобил е бил закупен и представен в ОДМВР - С. винетен стикер няколко дни след извършване на нарушението и не е налице основание за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен от настоящата инстанция по същество. Ответникът – Началник група, сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - С., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание на 22.05.2017 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 1047/2016 г. на Административен съд - С. област е било образувано по жалба на настоящият касатор, против Заповед № 16-1204-000658/10.08.2016 г. на ВНД Началник група, сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР – С., с която на основание чл. 171, т. 2, б. "ж" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "Временно спиране от движение на пътно превозно средство". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при наличие на материално-правните предпоставки за налагането на ПАМ и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че на 03.06.2016 г. при извършена проверка по АМ Т., 31 км., посока С. водачът на влекач М. А. рег. [рег. номер на МПС] не представя валиден винетен стикер и квитанция за платена винетна такса от категория К-1 за 2016 г. По делото са приложени Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 349368/03.06.2016 г., фискален бон от 06.06.2016 г., дневна винетка, квитанция № 00569716 за винетен стикер, пълномощно с нот. заверка № 2792/23.12.2015 г., заповед № 517 з-259/06.02.2015 г. и справка за нарушител/водач. По смисъла на чл. 171, ал. 2 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. С оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "ж" от ЗДвП, която е преустановителна ПАМ. Тя се прилага в изрично и изчерпателно изброени хипотези, като една от тях е по чл. 171, т. 2, буква "ж", когато не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Според определението на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, винетната такса е такса за ползване на пътната инфраструктура и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканките пътища. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от Закона за пътищата, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Легалната дефиниция на "ползвател на ППС" е в § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, и това е всяко лице, което е различно от собственика и фактически ползва превозното средство. След като задължението за заплащане на винетна такса е за собственика или ползвателя на превозното средство, то адресат на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП може да е собственикът или ползвателят на превозното средство. Видно от съставения АУАН № 349368/03.06.2016 г., при проверката безспорно е установено обстоятелството, че влекач М. А. с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на [фирма], [населено място], а на 03.06.2016 г. управителят на дружеството е предоставил управлението на МПС на Х. И. Н.. Правилно административният съд е приел, че мярката се налага по отношение на лицето Г. П. Ц. в качеството му на управител на [фирма], [населено място], което е собственик на МПС-то и за него е задължението да заплати винетната такса. Оплакването, че e отпаднало основанието за издаване на оспорената заповед е неоснователно. По делото е установено, че на 03.06.2016 г. – датата, на която е констатирано извършеното от касатора нарушение, същият не е представил на извършилите проверката длъжностни лица валиден винетен стикер и квитанция за платена винетна такса от категория К-1 за 2016 г. Видно от доказателствата по делото касаторът се е снабдил с дневен винетен стикер едва на 06.06.2016 г., валиден само за посочената дата. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател Г. П. Ц. следва да заплати на ОД на МВР – С. сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение