Решение № 9800 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2019 г.

ВАСI отделение26.06.2019 г.докладчик т Светлозара Анчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 75/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 21/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Вимар" ООД – гр. Велико Търново срещу заповед № ФК-270-0376768/28.12.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. Пловдив за налагане на принудителна административна мярка на "Вимар" ООД – гр. Велико Търново "запечатване на търговски обект – ресторант "Щастливеца", находящ се в гр. Стара Загора, ул. "Хан Аспарух" № 30, Мол – Галерия – ниво 2 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9800 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. Велико Търново, чрез гл. юриск. Д. Бонева срещу решение № 75/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 21/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена заповед № ФК-270-0376768/28.12.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. Пловдив за налагане на принудителна административна мярка на "Вимар" ООД – гр. Велико Търново "запечатване на търговски обект – ресторант "Щастливеца", находящ се в гр. Стара Загора, ул. "Хан Аспарух" № 30, Мол – Галерия – ниво 2 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Вимар" ООД – гр. Велико Търново, представлявано от В. Димитров, чрез процесуалния си представител адв. Костадинов, я оспорва по изложените в съдебно заседание съображения и в депозирания писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ на "Вимар" ООД – гр. Велико Търново първоинстанционният съд е приел, че в действителност при извършената проверка от орган по приходите в търговския обект се установява наличието на нарушение на изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., но заповедта за налагане на ПАМ не е мотивирана и фактически обоснована с конкретни обективни дадености, от които да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго нарушение или осуетява възможността на органите по приходите да осъществяват контрол върху отчетността му. Според съда прекъсването на дистанционната връзка с НАП не е довело до ощетяване на фиска, включително посредством неотчитането на продажби. Съдът не е възприел изложените в заповедта мотиви, че с прекъсването на дистанционната връзка с НАП търговецът е създал организация в търговския обект, която води до отклонение от данъчно облагане. Счита, че не се установява необходимост от предотвратяването, преустановяването и отстраняването на вредни последици от извършеното нарушение, като излага мотиви, че така наложената ПАМ засяга прекомерно правата и интересите на дружеството и на неговите служители. Обжалваното решение е неправилно постановено. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД и в нарушение на това задължение не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от цитираната Наредба гласи, че не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, за което законът предвижда и налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а в случаите, когато това не е направено, представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай при извършената проверка от приходните органи, обективирана в протоколи от извършена проверка с № 0376768/22.11.2018 г. и с № 0376769/22.12.2018 г. е констатирано, че дружеството е нарушило изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., като е допуснало работа с фискално устройство, модел DATECS FP-2000 KL с ИН № DT654206 и ФП № 02654206, без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, в резултат, на което не са предавани данни в приходната агенция за периода от 24.06.2018 г. до 22.12.2018 г. Предвид установената липса на изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП правилно административният орган е приел, че създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Приемането от съда, че след установяване на нарушението, същото е отстранено и не може да се направи такъв извод е неоснователно. Нормите в данъчното законодателство са императивни и се тълкуват стриктно. Обстоятелството, че за извършеното нарушение не се установява умишлено противоправно поведение на търговеца не освобождава проверяваното лице от задължението по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. при работа с ФУ да поддържа дистанционна връзка с НАП. На следващо място, установяването на размера на неотчетения чрез дистанционната връзка оборот също се явява неотносимо към констатираното нарушение. Основното предназначение на дистанционната връзка е да осигури възможност за предаване на данни за оборотите на ФУ към сървър на НАП. Дистанционната връзка осигурява и възможност за предаване на всички данни, свързани с регистрацията, отрегистрацията и промени на данните за обекта. Обстоятелството, че при техническото обслужване на ФУ на 05.07.2018 г. не е установена неизправност не освобождава дружеството от изпълнение на нормативно установеното задължение. Задължено по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 лице е "Вимар" ООД, на което дружество е наложена и мярката, а не дружеството, с което е сключен договор за сервизно обслужване на ФУ. При така установеното правилно въз основа на изготвените протоколи за извършена проверка въз основа на които е издадена и заповедта за ПАМ приходните органи са направили законосъобразен извод, че с налагането на ПАМ се осигурява законовото деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, което от своя страна възпрепятства неотчитането на действителните приходи от продажби на стоки, което винаги води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на "Вимар" ООД – гр. Велико Търново срещу заповедта за ПАМ, цитирана по-горе да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1