Решение № 5671 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2019 г.

Решение № 5671 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Друмева – длъжностно лице по гражданското състояние в отдел "Гражданска регистрация" в Община Сливен, чрез представителя си по пълномощие – ст. юрисконсулт М. Стойчева, срещу решение № 116/10.06.2019 г., постановено от Административния съд – Сливен по адм. д. № 147/2019 година. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по негоден за обжалване административен акт, чието съдържание може да бъде обжалвано само по административен ред – чл. 81, ал. 2 АПК. Евентуално се твърди от касатора, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът – Б. Баев, чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с отказ за издаване на удостоверение за наследници по образец, на А. Баева, [гражданство], починала на 30.05.17 г. в РБългария, обективиран в удостоверение изх. № 9400-5031/1 от 14.03.2019 г. от Община Сливен, подписано от длъжностно лице И. Друмева, на основание § 4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението. Съдът е установил, че административното производство е започнало по искане на жалбоподателя до Община Сливен за издаване на удостоверение за наследници на А. Баева, подадено на 13.03.19 г., за която има издаден акт за смърт, приложен към заявлението. На следващия ден е издадено удостоверението по § 4 от Наредба № РД-02-20-6/12 за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Въз основа на представена по делото заповед на кмета на Община Сливен, съдът е установил, че издателят на удостоверението е оправомощен за издаването му. От правна страна, съдът е приел, че в конкретния случай не се оспорва съдържанието на издаденото удостоверение, а неговата форма, поради което жалбата била насочена спрямо годен за обжалване акт. Съдът е приел, че в случая са били изпълнени и двете предпоставки на чл. 10 от приложимата наредба, за издаване на удостоверението за наследници. Втората, касаеща наличието на акт за смърт била безспорна, а първата – починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението към датата на смъртта си, съдът е установил тълкувайки приложимите разпоредби от ЗГР, ЗЧРБ ЗВПНРБГЕСБГЧТС. Въз основа на издадено удостоверение от ОД на МВР – Сливен, съдът е установил, че починалото лице е била гражданка на Полша и е била със статут на постоянно пребиваващ в РБългария чужд гражданин, поради което е подлежала на вписване в регистъра на населението към датата на смъртта си. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Съдът правилно е приел, че жалбата до него има предмет и той е отказът на административния орган да издаде поисканото удостоверение в поисканата форма. Безспорно е, че Б. Боев, по чието искане е започнало административното производство, е поискал издаване на удостоверение за наследници на починалата си съпруга. Това става ясно и от формуляра на подаденото искане до кмета на община Сливен (лист 19 от делото), което е по образеца, съгласно приложение № 2 към Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (наричана за краткост по-долу Наредбата). Административният орган вместо да се съобрази с искането и да се произнесе точно по него, като издаде искания документ, или откаже издаването му, издава във връзка с искането, друго удостоверение въз основа на регистъра на населението. Само заради това, извършената от административния орган административна услуга е незаконосъобразна, тъй като не съответства на поисканата, а е издаден документ, който не е поискан, вместо поискания. Основателно е преценено от съда, че издаденото удостоверение е годен за обжалване акт, тъй като фактически с издаването му не е изпълнена точно поисканата услуга. Неоснователно е възражението за неправилност на решението. Обосновано и правилно съдът е приел, че са налице и двете кумулативни предпоставки, въведени с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за издаване на поисканото удостоверение. Както от издаденото удостоверение, така впоследствие и от становището на ответника по делото, става ясно, че ответникът счита, че в случая не е било налице изискването починалото лице към датата на смъртта си да е подлежало на вписване в регистъра на населението. По този спорен въпрос, административният съд е изложил обосновани съображения, които са резултат на правилно тълкуване на приложимите норми, и които настоящият съдебен състав напълно споделя, което прави ненужно повтарянето им. Към тези съображения, настоящата съдебна инстанция счита за нужно да добави и обстоятелството, че видно от съдържанието на издаденото от ответника удостоверение е, че починалото лице е било вписано в регистъра на населението, но данните за него са поддържани в актуално състояние до 31.12.2006 година. След като починалото лице е било със статут на постоянно пребиваващ в РБ, което обстоятелство е установено от съда въз основа на официален документ, издаден от МВР, и което не се оспорва от ответника, то това лице е подлежало на вписване в регистъра на населението и към датата на смъртта м, тъй като за него са били изпълнени предпоставките на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за гражданската регистрация. Същественото обстоятелство в случая и за целите на включването в регистъра на населението, и на поддържането на данните в него за лицето, е статутът на постоянно пребиваващ, което починалото лице е имало, а не обстоятелството, дали е гражданин на ЕС или гражданин на трета страна. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав