Решение № 6703 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2017 г.

Решение № 6703 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н. Погосян, лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора-[населено място], срещу решение № 1641 от 18.10.2017 г., постановено по адм. д. № 300/2017 г. по описа на Административен съд-Б..

К. Погосян твърди неправилност на съдебното решение като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от него срещу ГДИН два, обективно съединени иска.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Н. Погосян, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Николова по делото е депозирано писмено становище с твърдения за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност предявената от Погосян касационна жалба.

Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна само в частта за присъдените в полза на ГДИН разноски за първоинстанционното производство по следните съображения:

С обжалваното решение АС- Б. е отхвърлил изцяло предявените от Н. Погосян срещу ГД" Изпълнение на наказанията"- гр. С. два обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както следва: иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв, изразяващи се в преживени негативни емоции от невъзможността да ползва собствените си парични средства в периода: 19.01.2017 г. – 26.01.2017 г., причинени му от незаконосъобразното бездействие на служители при Затвора- [населено място], както и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв, изразяващи се в търпени в периода: 03.02.2017 г. -08.02.2017 г. унижения и подигравки от служители в затвора и затворници, причинени му от принудителното, без негово желание отвеждане на 03.02.2017 г. за консултация с психиатър извън затвора- [населено място]. Със същото съдебно решение Н. Погосян е осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Б., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ понастоящем – чл. 284 и сл. от ЗИНЗС /се явяват неоснователни, доколкото не се доказва наличието на кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди. На първо място според административния съд не се доказва наличието на незаконосъобразни фактически действия или бездействия на служителите в Затвора - [населено място] за исковите периоди, от които се претендират вредите.

1. Относно първия иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от това, че ищецът за срок от една седмица е бил лишен от възможността да ползва собствените си парични средства, преведени му на 19.01.2017 г.

Съдът е заключил, че в този случай не се доказва незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, явяващо се неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Страните не спорят, че паричният превод на името на Погосян е направен от неговата майка по банков път на 19.07.2017 г., а сумата по превода постъпва по затворническата сметка на ищеца едва на 26.01.2017 г. Въпреки това забавяне съдът е заключил, че не са касае за незаконосъобразни фактически бездействия на затворническата администрация, тъй като, видно от събраните доказателства, служител на затвора е бил уведомен за първи път от Погосян за неполучаване на парите на 24.02.2017 г. и, след предприетите от него мерки, запитвания до главната счетоводителка и др., парите са постъпили по затворническата карта на Погосян на 26.01.2017 г. – т. е. в разумен двудневен срок след споделяне на проблема. Отделно от гореизложеното съдът е развил съображения за това, че затворническата администрация не оказва въздействие върху начина, по който ищецът разходва паричните си средства и, доколкото от свидетелските показания е видно, че Погосян често имал парични проблеми в края на всеки месец, оставането му без средства в периода 19.01.2017 г. – 26.01.2017 г. е резултат не на бездействие на служителите в ОЗ-[населено място], а на неразчетено разходване на тези средства от самия затворник.

2. Относно втория иск за обезщетение за неимуществени вреди- претърпени унижения и подигравки от принудителното, без съгласието на Погосян отвеждане на преглед при психиатър

АС-Б. е приел и този иск за неоснователен поради липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съотв. чл. 284 от ЗИНЗС – липса на незаконосъобразно фактическо действие и липса на нарушение на разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.

Съдът е заключил, че изпращането на консултация с психиатър по инициатива на медицинските лица при Затвора – [населено място] не може да се разглежда като нарушение на разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като същите разполагат по занятие с това правомощие и тяхната преценка не подлежи на ревизия от съда, още повече, че след прегледа при психиатър на Погосян е изписана медикаментозна терапия, която същият получава ежедневно. Вземането на мерки, свързани със запазване на доброто физическо и психическо здраве на затворника не могат да се считат за неблагоприятни и поставящи го в унизително положение действия.

По горните съображения АС-Б. е отхвърлил изцяло двата обективно съединена иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователни и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 100 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив е валидно, допустимо и правилно.

Обоснован и съобразен със събраните по делото доказателства е решаващият извод на АС-Б. за неоснователност и на двата иска поради липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди - не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие / действие, от което се претендира настъпването им.

Правилно АС-Б. е приел, че незаверяването на затворническата карта на Погосян в деня или на следващия ден след банковия превод не се дължи на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, доколкото същата администрация е уведомена за забавянето в превода едва на 24.01.2017 г. и, след вземане на съответните мерки, в двудневен срок проблемът е бил разрешен. Самият Погосян в касационната си жалба признава факта, че е съобщил на отговарящия за него инспектор за неполучаването на паричния превод от 200 лв едва на 24.01.2017 г. Видно от показанията на един от разпитаните свидетели, до този момент ищецът не е бил сигурен дали майка му въобще му е изпратила парите, поради което е имал пререкания с нея по телефона.

Обосновано съдът е заключил, че не е налице и твърдяното незаконосъобразно фактическо действие, от което се претендира обезщетение за вреди по втория иск – принудително отвеждане на ищеца на преглед при психиатър извън Затвора- [населено място]. Видно от свидетелските показания, принудителността на отвеждането на Погосян на преглед се изразява в това, че същият устно е заявил, че не е искал консултация с психиатър, но въпреки това, без друг вид противопоставяне е допуснал да бъде заведен на такава консултация. Нещо повече – същият доброволно приема ежедневно предписаните му от този психиатър медикаменти. Преценката на медицинските лица при Затвора –[населено място] за това кога един затворник се нуждае от специализирана консултация е тяхно правомощие и не подлежи на съдебен контрол. Чрез предприетите от лекарите при затвора действия по консултиране на Погосян с тесен специалист, същите не само че не са увредили затворника, а са изпълнили точно задълженията си по закон да вземат всички мерки за запазване доброто физическо и психическо здраве на затворниците.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд доводи и съображения за неоснователност и на двете искови претенции, които намира за ненужно да приповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение.

Неправилно обаче АС-Б. е осъдил Н. Погосян да заплати на ГДИН сумата от 100 лв за юрисконсултско възнаграждение. Решението следва да бъде отменено в частта за присъдените на ГДИН разноски като постановено в нарушение на материалния закон. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение