Решение № 9664 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2019 г.

Решение № 9664 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 289/2.05.2019 г., постановено по адм. д. № 239/2019 г. по описа на Административен съд-Пазарджик (АС-Пазарджик). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати процесуални нарушения, несъобразяване с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и в отделна писмена молба прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът "Народно читалище Пробуда – 1914" оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 289/2.05.2019 г., постановено по адм. д. № 239/2019 г. по описа на АС-Пазарджик е отменено Уведомително писмо за одобрение № 1052/322 с изх. № 01-2600/700 от 20.01.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на "Народно читалище Пробуда - 1914" е наложена финансова редукция върху субсидията в размер на 39 265. 46 лв., във връзка с неизпълнение на договор за финансова помощ № 13/322/01056/10.12.2013 г. по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., върната е преписката на административния орган за ново произнасяне и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при издаването му е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на спора пред АС-Пазарджик след отмяна на решение № 165/14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 232/2017 г. по описа на АС-Пазарджик с решение № 2715/25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 6230/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С определение № 12483/18.10.2017 г., постановено по адм. д. № 9855/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение са дадени задължителни указания относно допустимостта на оспорването по административен ред пред АС-Пазарджик на претенцията на "Народно читалище Пробуда – 1914" При напълно изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства и задължителните указания, съдържащи се в цитираните съдебни актове на Върховния административен съд, АС-Пазарджик е обосновал законосъобразни правни изводи. ДФЗ и "Народно читалище Пробуда – 1914" са страни по договор на 10.12.2013 г., сключен на основание чл. 30, ал. 2 от Наредба № 24/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програма за развитие на селските райони (Наредба № 24/2008 г.), според който ДФЗ има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ в изрично посочените случаи. С отмененото от АС-Пазарджик уведомително писмо са посочени три стойности: 1. обща заявена стойност на всички извършени разходи – 855107, 47 лв.; 2. общо приетите за допустими и заплатени разходи – 815842, 01 лв. и 3. наложена редукция върху субсидията в размер на 39265, 45 лв. Като причина за "редукцията" е записано, че е установено несъответствие между заявените и реално извършени разходи при извършена проверка на място и са изброени отделни позиции без стойности. В писмото липсва правно основание за издаването му, липсва и обсъждане на кореспонденцията между страните по договора относно неговото изпълнение, която е разменяна по повод констатациите на проверката на място, които са оспорени от "Народно читалище Пробуда-1914". Обосновано АС-Пазарджик е приел, че това съдържание на уведомителното писмо не отговаря на изискванията за форма по чл. 59 от АПК. Възможността от адресата на акта да изведе правното основание на уведомителното писмо от съдържанието на подзаконовия нормативен акт, на базата на който е сключен договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а именно Наредба № 24/2008 г. не освобождава административният орган от задължението при издаване на административен акт въз основа на този нормативен акт да посочи точно и недвусмислено приложената от него правна норма. В случая липсата на правно основание освен, че представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е довело до особено съществено затруднение при упражняване правото на защита на адресата на акта в резултат, на което първоначално е образуван съдебен спор по общия исков процес, а след изпращане на делото по подсъдност на административен съд е последвало повторно препращане на друг административен съд и неправилно определение за недопустимост на оспорването. Установяване на действителното правно основание е затруднило няколко отделни съдебни състава, от което също се налага извод, че липсата на посочването му в уведомителното писмо не представлява само формално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а е съществено и съставлява основание за отмяна на акта. Обосновано и законосъобразно АС-Пазарджик е приел, че в оспорения пред него административен акт липсват и фактически основания за издаването му. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на адресата на акта към момента на съобщаването му да се разбере причините, наложили неизплащането на сумата 39265, 46 лв., която е заявена за плащане по сключения договор за финансова помощ и какви са причините да не бъдат съобразени направените от него възражение по повод констатациите от проверката. Контролният лист за проверка на място, на който се позовава касационният жалбоподател, не е съставен от издателя на оспорения пред АС-Пазарджик административен орган и няма препращане към него, за да е се приеме за относимо към спора тълкуването в решение на решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи, приложени в административната преписка, които предхождат издаването му. В случая контролния лист за проверка на място не съставлява такъв документ не само поради липса на препращане, но и поради естеството на неговото съдържание, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размер именно на сумата 39265, 46 лв. В уведомителното писмо са изброени отделни позиции на строително-монтажни работи (СМР) без уточнение доколко е прието, че не са изпълнени или са изпълнени в отклонение от договореното, липсват отделни стойности и напълно отсъства коментар по възражението срещу констатациите, което е част от административната преписка. Тези липси в оспорения пред АС-Пазарджик правилно са преценени като неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви и неспазването на изискванията на чл. 59 от АПК са толкова съществени, че възпрепятстват проверката относно съответствието на акта с материалния закон. Следователно напълно обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че не са налице годни мотиви, които да са обект на ефективен съдебен контрол. Тези установявания съставляват основание по чл. 146, т. 2 от АПК и са обусловили неговата законосъобразна отмяна с обжалваното съдебно решение. Неоснователно и напълно неясно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е кредитирал събраните по делото доказателства относно правомощията на издателя на административния акт и не е дал изрични указания за представяне на конкретни доказателства в тази насока. Първоинстанционният съд е приел за установено, че уведомителното писмо е издадено от оправомощено лице като се е позовал на Заповед № 03-РД/4507/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за да обоснове действителност на оспорения пред него административен акт. По този решаващият съд е изпълнил точно изричните указания на Върховния административен съд, дадени при първото разглеждане на делото пред касационната инстанция. Неоснователно е и оплакването, че АС-Пазарджик възприема сроковете за произнасяне като преклузивни. Решаващият съд е установил неспазване на срока за извършване на проверки и одобряване на плащането, предвиден в Наредба № 24/2008 г., но това нарушение на процедурата не е възприето като самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд не е квалифицирал пропуснатия срок, а само е констатирал неспазването му. Оспореният административен акт е отменен само поради нарушение на закона, но не и поради допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, което правилно не е възприето като съществено. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При разглеждане на спора пред втората първа инстанция не са допуснати никакви процесуални нарушения, а такива не са и конкретизирани в оплакванията в касационната жалба. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция "Народно читалище Пробуда 1914" е направило разноски в размер на 1500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да му бъдат възстановени в цялост от бюджета на ДФ "Земеделие" като съобразени с фактическата и правна сложност на спора. Възражението за прекомерност на направените разноски е неоснователно, а договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не е в съответствие с тежестта на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение