Решение № 5659 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 675/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. К. Н. - служител на длъжност Контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД, чрез адв. Григорова, срещу решение 3258/24.10.2024 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 779/2024 година, с което е отменена приложена на 10.05.2023 година принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка Шевролет , модел Каптива с рег. [рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип скоба". Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че представеното доказателство - Схема на район за контрол Принудително задържане 23.1 и 23.2 било неглижирано от съда, а чрез него органът бил доказал основния за делото факт, а именно, че в процесния участък са спазени изискванията на чл.22 от Наредба РД-02-0-2/26.11.2021 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че от 1247 броя места в Зелена зона , паркоместата, специално обозначени за паркиране на лица с увреждания са 55 броя и техният процент спрямо общия брой представлява 4,1%. В тази връзка процесната ПАМ не била непропорционална, както приемал първоинстанционният съд. Наведени са доводи, че Законът за движението по пътищата (ЗДвП) не предвиждал лицата с увреждания, които притежават карта за преференциално паркиране да паркират неограничено и безплатно в зоните за почасово платено паркиране на територията на Столична община, като издадената карта за преференциално паркиране била валидна само за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка била налице, доколкото било доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не било извършено към установения за валидността му момент. Противно на възприетото от съда действащия режим за паркиране на лица с увреждания на територията на CO не бил в противоречие с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ), тъй като били предоставени улеснения при паркиране в зоните за почасово платено паркиране за хората с трайни увреждания, като за тях бил въведен режим на преференциално паркиране. Според касатора това улеснение нямало за цел да разреши безплатно паркиране, каквото на практика би било паркиране с картата по чл.99а от ЗДвП, на което и да било място в зоните за почасово платено паркиране, а да даде равни възможности на хората с трайни увреждания с останалите граждани, като им предостави разумно улеснение при паркиране на превозващите ги ППС. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Б. М. Б. срещу приложена на 10.05.2023 година ПАМ. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът, Б. М. Б., чрез адв. Бистрева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Благоевград е образувано по жалба на Б. М. Б. след постановяване на решение 6720/03.06.2024 година по адм.д. 1817/2024 година на ВАС VІІ отделение, с което е отменено решение 2169/16.11.2023 година, постановено по адм. д. 594/2023 година на АС гр. Благоевград и връщането му за ново разглеждане от друг състав на административния съд, срещу приложена на 10.05.2023 година от служител на длъжност Контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД ПАМ, изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка Шевролет , модел Каптива с рег. [рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип скоба". За да отмени определената ПАМ съдът е приел, че мярката се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес, както и че същата е приложена в противоречие на чл.53 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Прието е, че процесната ПАМ лишава жалбоподателя от разумно улеснение, дължимо съгласно ЗХУ и международния стандарт, утвърден с КПХУ. Съдът намира и че органът не е ангажирал доказателства, дали определеният брой места в зелена зона , обозначени със знак Д21 Инвалид , е съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи правото на ползване на такова място. По изложените съображения съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно: Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид представената по делото Схема на район за контрол - Принудително задържане 23.1 и 23.2 и не е обсъдил всички възражения на органа, като по този начин не е осъществил цялостен контрол за законосъобразност на процесната ПАМ. Касационната инстанция не споделя това възражение: Първоинстанционният съд е извършил контрол за законосъобразност върху оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като е формирал изводите си след обсъждане на становищата на страните във връзка с установените факти. Досежно представената по делото схема съдът е формирал извод, че от същата не се установяват наличните места в зелена зона , обозначени със знак Д21 Инвалид в района на сградата на бившия Специализиран наказателен съд, [улица]и на [улица]в гр. София. Намерил е, че по делото не може да се установи с категоричност, че от страна на столичните общински органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. Правилността на тези формирани изводи се отнася към порока обоснованост на съдебния акт. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебното решение: Видно от Протокол за блокирани автомобили на л. 39 от по адм.д. 5182/2023 година на Административен съд гр. София, автомобилът е блокиран на мястото на нарушението, посочено в графа от таблицата, наименована район . В тази графа е попълнено [улица] . На л.13 по адм.д. 779/2024 година на Административен съд гр. Благоевград е приложена и приета като доказателство по делото схема на паркоместата в район за контрол - Принудително задържане 23.1 и 23.2. При тези данни по същество, решението е правилно като краен резултат. Поставеният пред касационната инстанция въпрос се състои в това: Спазени ли са изискванията на чл.22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове, досежо броя на обозначени със знак Д21 Инвалид в района на извършване на твърдяното от органа нарушение? Регламентацията досежно броя на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания се съдържа в разпоредбата на чл.22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове. Във визираната разпоредба са предвидени различни хипотези съобразно местоположението на зоната за паркиране (паркинг) и общия брои паркоместа. От представената по делото схема на паркоместата в район за контрол - Принудително задържане 23.1 и 23.2. е видно, че същата обхваща два района. Въпреки дадените от съда указания и разпределената доказателствена тежест от страна на административния орган не са ангажирани доказателства за наличните места в зелена зона , обозначени със знак Д21 Инвалид в района на [улица]гр. София. С оглед изложеното обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по делото не може да се установи с категоричност, че от страна на общината са предприети необходимите мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, съответно, че са спазени изискванията на чл.4, §1, б. а от КПХУ, съгласно която държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване н условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Не се установява и спазването на изискванията на чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗХУ за осигуряване на равен достъп на хората с увреждания до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Достъпът следва да бъде осъществен чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сред които и достъпни места за паркиране. По делото не е доказано спазването на нормативните изисквания за осигуряване на достъпната среда в урбанизираната територия на хората с увреждания в района на извършване на твърдяното нарушение. Не се установява броя на обозначени със знак Д21 Инвалид в района на [улица]гр. София спрямо броя на останалите места за платено паркиране и съответно в коя хипотеза от разпоредбата на чл.22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. попадат. Следователно, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на приложената ПАМ. Предвид това, като е отменил приложена на 10.05.2023 година ПАМ, изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка Шевролет , модел Каптива с рег. [рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип скоба", първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Първоинстанционният съд е присъдил в полза на ответника сторените пред него разноски. За касационната инстанция се претендират 600,00 лева адвокатско възнаграждение, за което обаче не са представени доказателства за извършено плащане. В договора за правна защита и съдействие не е изрично посочено, че същото е извършено в брой. Липсата на доказателства за плащане на възнаграждението за адвокат за касационна инстанция прави искането за присъждането му неоснователно. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд