Решение № 12405 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2011 г.

Решение № 12405 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Българската агенция по безопасност на храните, правоприемник на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) против решение № 3396 от 08.07.2011 г. по адм. дело № 3496/2010 г. на Административният съд - София град, с което е отменена заповед № НК-14/23.04.2010 г. на генералния директор на (НВМС), с която на Маргарита Димитрова Ходжева е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и допуснатото от служителката нарушение на служебните задължения е безспорно установено. Моли решението да бъде отменено. Ответницата оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като не са спазени изискванията на форма и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в заповедта не са посочени служебните задължения, които са виновно нарушени. Този пропуск е съществен, тъй като накърнява правото на защита на служителката, която практически не е известена за причините, довели до санкционирането й и е лишена от възможност да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Изводът на административния съд за незаконосъобразност на административния акт, се споделя и от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретната хипотеза, с оглед основанието за налагане на дисциплинарната санкция, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения (нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона). В случая съвсем аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да е установено нарушение на служебните задължения от страна на служителката, която заема длъжността "главен инспектор" в община Свиленград, община Любимец и община Ивайловград, отдел ДВСК при РВМС - Хасково. Същата е санкционирана дисциплинарно за това, че в становището като чл. на комисия за издаване на удостоверение за временна регистрация на обект за месопреработване не е посочила правното основание по Закона за храните, по който да бъде извършена регистрацията. Правилно е преценено, че правната квалификация за издаваните удостоверения не се включва в задълженията на служителката по длъжностна характеристика, поради което не може да се приеме, че описаното поведение представлява нарушение на служебните задължения. Освен това не е изяснено какво е значението на изразеното от Ходжева становище за решенията на комисията (служителката е само неин член) и дали това има отношение към издаването на удостоверение. При липсата на данни в този смисъл не може да се приеме, че от страна на Ходжева е допуснато неизпълнение на служебните задължения. Ето защо, като достига до извода, че служителката е наказана дисциплинарно, без да са налице материалноправните основания за това, поради което заповедта следва да бъде отменена, съдът постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Съображенията на съдебния състав за нарушения на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не се споделят от настоящата инстанция. Преди налагане на дисциплинарното наказание служителката е изслушана от дисциплинарно наказващия орган и са приети писмените й обяснения, а поканата за обяснения е конкретизирана с посочване на името на фирмата и доклада, засягащ случая. С това изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени. Различната преценка на доказателствата в случая е без значение, тъй като не променя крайния извод за отмяна на заповедта за налагане на наказание. Всичко изложено налага извода, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,