Решение № 5808 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14712/2014 г.

Решение № 5808 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14712/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Екатерина-Виктория Виолетова Миронова от гр. София срещу решение № 5733 от 24.09.2014 г. по адм. д. № 4146/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 45 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директора на Дирекция "Социално подпомагане - "Красно село", гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5733 от 24.09.2014 г. по адм. д. № 4146/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 45 състав е отхвърлил жалбата на Екатерина-Виктория Виолетова Миронова от гр. София срещу заповед № 47 от 21.02.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - "Красно село", гр. София, с която й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е било установено, че Екатерина-Виктория Виолетова Миронова от гр. София е подала молба декларация вх. № СП-502-47 от 31.01.2014 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, която е формулирала "за болнично лечение за внезапно обостряне на имунен дефицит с необходимо спазване на специален режим на хранене и прием на неразрешени в Р. България лекарства на стойност 1500 евро". От приетата по първоначалното дело административна преписка се установява, че кандидатстващата за социална помощ не е представила медицински документи, от които да бъде установена внезапно възникналата здравна потребност от лечение, било то болнично или извънболнично. Такива доказателства не са били представени и пред съда, независимо от дадените с определение от 9.06.2014 г. указания, за които жалбоподателката е била уведомена на 18.06.2014 г. И след тези указания Миронова не е направила пред първоинстанционния съд доказателствени искания и не се е явила в съдебното заседание, състояло се на 4.09.2014 г., за което е била редовно призована. В тази връзка правилно съдът е приел, че няма доказателства за инцидентно възникнало заболяване, не са посочени лекарствените средства, с които трябва лицето да бъде лекувано и невъзможността това лечение да се проведе с други медикаменти. Оплакванията на касаторката, че по делото липсвало становище на компетентно лице относно лечението й и че съдът не бил компетентен да се произнася по това лечение по принцип е вярно, но Миронова не е правила искане за назначаване на медицинска експертиза, а и не е уточнила вида на лечението и медикаментите, от които твърди че се нуждае, още повече че тя заявява в молбата-декларация, че те са "неразрешени в Р. България". При така неуточнени искания, съдът не е било необходимо да назначава експертиза и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това в мотивите към обжалваното решение няма изводи, които да изискват специални знания в областта на медицината, а само такива за липса на доказателства. При условията на чл. 152, ал. 2 АПК административният орган е изпратил жалбата на Миронова заедно със заверено копие от цялата преписка по издаване на административния акт на съда, който я е приел като доказателство по делото. В тази връзка твърденията за обсъждане на информация, която е извън предмета на спора, са неоснователни. От съдържащите се на стр. 24 от първоначалното дело уведомления става ясно, че домът на кандидатстващото за социална помощ лице, находящ се в гр. София, бул. "България" № 50, вх. 1, ет. 1, ап. 1, който е посочен в молбата-декларация, е бил посетен от органите по социално подпомагане съответно на 3.02.2014 г. и на 7.02.2014 г., но Миронова не е била намерена и не се явила в ДСП за справка. На основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 13 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В хода на социалната анкета се установяват всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ. Социалната анкета следва да бъде извършена при спазване на правилата, установени в чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Според алинея първа от посочения текст, в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес - чл. 27, ал. 2 ППЗСП. Съгласно чл. 27, ал. 3 ППЗСП, в случай че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка. Алинея 4 от същия текст сочи, че ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане". В случая изискванията на чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП са били спазени, както правилно е установил първоинстанционния съд. Съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП, ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", както е в конкретния случай, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касаторката за непроведена социална анкета, като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не било установено от АССГ. След като тя самата не е осигурила условия за провеждането на социална анкета, не може да обвинява органите по социално подпомагане, че не са извършили такава. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. В случая наличието подобни потребности не е било доказано, поради което, прилагайки правилно материалния закон, съдът е отхвърлил жалбата. Процесуалният представител на ответника не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,