Решение № 5881 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2021 г.

Решение № 5881 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Ш., чрез процесуален представител, срещу решение № 261 от 8.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2816 от 2020 год., по описа на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на Ш. против разпореждане 29.10.2020 г., издадено от Н. М. -командир на отделение от Трето РУ при "ОДМВР" Пловдив. С цитираното разпореждане на осн. чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените правомощия по ООР в Трето РУ при "ОДМВР" Пловдив, е разпоредено на Т. Ш., от гр. Пловдив, да не нарушава обществения ред, да не използва обидни думи и закани, както и да не възпрепятства работата на строителна фирма "Пътинженеринг" и всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът –командир на отделение от Трето РУ при "ОДМВР" Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в съответствие с изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличие на мотиви, съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че разпореждането е издадено от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, като фактически основания за издаването му се съдържат в административната преписка-част от издаване на оспорения акт, а именно- докладна записка УРИ 483 р-23271/30.10.2020 г. предупредителни протоколи от 29.10.2020 г., от които се установява безспорно необходимост от предприемане на мерки по опазване на обществения ред при възникналия битов скандал между Ш. и лицето Н. Ш. - ръководител на строителна фирма "Пътинженеринг" (предвид и повторното посещение на полицейски органи на мястото на скандала). В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за упражняване правомощието на полицейските органи по чл. 64, ал. 1 ЗМВР във вр. с изпълнение на възложените в чл. 6 ЗМВР охранителна и превантивна функция на МВР, а именно такива по опазване на обществения ред и превенция на противоправни дейности, застрашаващи обществения ред, които евентуално могат да възникнат при битов скандал. Няма пречка част от тези правомощия да са изразени в разпореждане към дадено лице да извърши или да се въздържа от определени действия за посочен интервал от време, което в конкретния казус е сторено. Не се кредитират доводите на касатора. Същите повтарят в разширен вид изложеното относно извършени от административния орган нарушения в първоначалната жалба до съда и в ОСЗ на 12.01.2021 г. пред АС-Пловдив. По тези доводи първостепенния съд е изложил подробни мотиви към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В допълнение следва да се отбележи, че в случая е ирелевантно кое е наложило посещението на полицейските органи на мястото на инцидента(възникналия битов скандал), меродавни са установените от органите факти, довели до необходимост от упражняване правомощията им по чл. 64, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Противно на възприетото от касатора, разпоредителната част на акта не е неясна- конкретно са посочени какви действия не следва да извършва адресата, като не е необходимо да се посочва начин и срок на изпълнение (въздържане от извършване) на тези действия предвид характера им. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. показанията на разпитания по делото свидетел А., разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АС-Пловдив следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение