Решение № 4354 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2016 г.

Решение № 4354 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. А., в качеството му на процесуален представител на Н. И. Т., управител на "КБ И." ООД срещу решение № 747 от 6.04.2016 г. по адм. дело № 3597 по описа за 2015 г. на административен съд - В.. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Образувано е и по частна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. срещу определение № 1438 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 3597 по описа за 2015 г. на административен съд - В., постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. В. оспорва същата чрез депозирана писмена молба от юрисконсулт И. Н. - Петрова. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответната страна по частната жалба - "КБ И." ООД оспорва същата с възражение по реда на чл. 232 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и частната жалба, и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна. Предмет на повторен съдебен контрол, в изпълнение на решение № 12763 от 27.11.2015 г. по адм. дело № 13915 по описа за 2014 г. на ВАС, първо отделение, е бил ревизионен акт (РА) № 031204541 от 07.05.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 494 от 19.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. В.. С него той е потвърден, изменен и отменен в отделни негови части. Ревизията е по повод прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.10.2011 г. до 31.08.2012 г. С него в обжалваната част на ревизираното дружество е определено задължение за данък върху добавената стойност в размер общо на 43 240.60 лв. и лихва за забава в общ размер от 2 908.34 лв., по 6 броя фактури, издадени от "Б. г. с." ООД, на основание чл. 70, ал. 5, чл. 9, чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в резултат на упражнено право на приспадане на данъчен кредит в нарушение на закона. В мотивите на съдебното си решение съдът е изложил съображения, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция и е законосъобразен. При формирането на преценката си е обсъдил фактическата страна по спора и конкретно обстоятелството, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 6 броя фактури, издадени от "Б. г. с." ООД, с предмети "къщи за гости", "метални конструкции Германия", "СМР стопанска сграда "Винарна", "по договор", "СМР обект с. П.". Съдът е отчел обстоятелството, че е по отношение на прекия доставчик е направено ИПДПОТЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Впоследствие от управителя на това дружество - доставчик е дадено обяснение, че исканите документи са иззети от специализираната прокуратура по повод конкретно досъдебно производство и прокурорска преписка. Търговското дружество е регистрирано по реда на ЗДДС и впоследствие е дерегистрирано, като в хода на ревизията са направени и други ИПДПОЗЛ, в резултат на което са представени искани копия на стопански и банкови документи като договори, анекси, платежни документи и други по повод на доставките. Същите са подробно изброени и обсъдени от административния съд. Това са договор за извършване на СМР от 04.07.2011 г. на обект "Жилищна сграда-къща за гости", с. П., двустранна сметка, протокол обр. 19. За обект "Винарна" също са представени договор от 4.07.2011 г., протокол обр. 19, двустранна сметка, както и двустранна сметка за метални конструкции за Германия и протокол обр. 19 към нея. Относно механизма на осъществяване на тези СМР и конкретно по повод установяване на качеството възложител и изпълнител, съответно и относно разпределение на разходите съдът изрично е посочил, че е представен договор за строителство от 3.06.2011 г. с възложител "Д." АД и изпълнител ревизираното дружество "КБ И." ООД. В него е постигната договореност, че всички материали по повод обект "Винарна" са за сметка на изпълнителя, че строителната механизация се осигурява от последния, както и че СМР ще бъдат реализирани от квалифицирани работници, също осигурени от него - изпълнителя. Също така е представен договор за строителство и обзавеждане от 5.07.2011 г., с възложител ЕТ "М. В.-23" и ревизираното дружество "КБ И." ООД като изпълнител относно СМР и доставка на обзавеждане по приложена количествено стойностна сметка и др. По повод на третия обект - метални конструкции за Германия съдът е посочил, че са представени два броя проформа фактури, издадени от ревизираното дружество "КБ И." ООД на дружество в Германия с предмет авансово плащане. По тези договори не са представени актове обр. 19 и съответно издадени фактури за извършени от ревизираното дружество "КБ И." ООД строително-монтажни работи. По делото е изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, заключенията по които не са оспорени от страните и те са обсъдени подробно в мотивите на съдебното решение. Също така са обсъдени и събраните гласни доказателства - разпит на свидетелите В. А. П. и Д. И. П.. Първото лице е работило при доставчика като общ работник на обектите на ревизираното дружество в с. П. - къща за гости и винарна. Второто лице е осъществявало инвеститорски контрол и е отговаряло за този контрол на обекта "Винарна" в с. П.. Основният спорен момент по делото правилно е отчетен от административния съд е този относно реалното, действително, осъществяване на процесните доставки, за които са издадени фактури от прекия доставчик "Б. г. с." ООД, които материализират твърдяните стопански операции и то от това дружество. Съдът се е позовал на обстоятелството, че ревизираното дружество се явява изпълнител по договорите, посочени по-горе (от 3.06.2011 г. и от 5.07.2011 г.) за процесните два обекта и металните конструкции, като страните не са постигнали договореност изпълнителят да осъществява превъзлагане на процесните дейности, а такова е налице с договорите по повод на обсъжданите процесни доставки. Също така се е обосновал с факта, че в ревизионното производство са изискани документи, чрез които да се установи предоставяне на материали от ревизираното дружество на неговия пряк доставчик по повод на сключените договори и влагането им в процесните СМР. Направена е съпоставка по документи относно евентуално изписване и влагане на материали, както и обем на СМР, и конкретни СМР, по повод договора с доставчика - подизпълнител и ревизираното лице, и този между последното и възложителя "Д." АД относно обект "Винарна". Тези два спорни момента относно отношенията между ревизирания субект, неговия възложител и неговите подизпълнители, не намират логическа и стопанска обосновка по делото, още повече, че не са ангажирани доказателства относно фактури, издадени от ревизирания субект на неговия възложител и е налице разминаване между количествата описани строително-монтажни работи по повод на двете групи правоотношения. Също така се установява, че в посочените стойности на извършени СМР са отчетени само цени за труд, а не и за материали, като относно последните не са ангажирани доказателства от ревизирания субект. В производството пред съда са представени цитираните по-горе счетоводни документи и актове обр. 19, количествено-стойностни сметки и др., които са частни документи, които са оспорени, а тяхната материална доказателствена сила се преценява с оглед на останалите данни по делото. Настоящият съдъбен състав намира, че решенето е правилно, като съответни на изложените от съда факти по делото, са и направените от него правни изводи и позоваването на практиката на СЕС и националната съдебна такава. Безспорно е, че процесните строителни услуги са извършени, след като същите се установяват като реализирани от съдебния експерт. Твърденията на касационния жалбоподател, че те са действително осъществени от прекия му доставчик не се явяват доказани, независимо счетоводното третиране на данъка или осъществено евентуално плащане по доставките. По делото не са ангажирани убедителни доказателства за това как и от кого конкретно процесните услуги са осъществени. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство е депозирана и частна жалба срещу определение № 1438 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 3597 по описа за 2015 г. на административен съд - В., постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Както беше посочено оспореният ревизионен акт е бил предмет на повторен съдебен контрол в производството по посоченото административно дело. Налице са две първоинстанционни и две касационни производства, като за първите такива производство се дължат съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, чл. 8, ал. 1, т. 4 от нея в размер общо на 3 828.00 лв. За първото касационно производство се дължат съдебни разноски в размер на 968.25 лв., както и за второто, настоящо касационно производство се дължат в същия размер на 968.25 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция. Така общият размер на юрисконсултското възнаграждението е 5 764.50 лв., от които 1 914.00 лв. са присъдени с първоинстанционното решение, което сега е предмет на касационен съдебен контрол. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение