Решение № 3903 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2009 г.

Решение № 3903 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Милен Георгиев Антонов от гр. Ботевград, подадена срещу решение от 09.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1908/2001 г. по описа на Софийския градски съд, административно отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила и поради нарушение на приложимия закон - отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 258 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ (отм.) е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № з 3635 от 19.07.2001 г. на директора на СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба на полицейския служител. С оспорената пред съда административна заповед за извършени действия на 02.07.2001 г., уронващи престижа на служител в МВР, изразяващи се в нерегламентиран контакт с криминално проявено лице, използвайки служебното си положение за лична изгода и изгода на трети лица, самоволно напускане на установъчния пункт и нарушения на Инструкция за работа на полицейските наряди от НСОД - СДВР, на основание чл. 238, т. 5 и чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 204, ал. 2, т. 3 и 5 ППЗМВР (отм.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на главен сержант Милен Антонов, старши полицай-водач на патрулен автомобил в 04 група "Охрана"-СДВР и на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) е освободен от служба в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните по делото доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия закон. От събраните в административното и съдебно производство доказателства по делото съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място /служителят е задържан при проведена специализирана полицейска акция/ на основание справка с рег. № 11836/16.07.2001 г. за извършена служебна проверка от назначена комисия и мотивирано предложение на комисията, с която справка служителят се е запознал лично срещу подпис на 13.07.2001 г. Съдът правилно е приел, че обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като действия несъвместими с морала и уронващи престижа на службата, използване на служебно положение за лична изгода и изгода на трети лица - осигуряване на безпрепятствено влизане и излизане на територията на МК "Кремиковци", използвайки служебен автомобил и осигурен служебен пропуск за допуск на територията на Комбината, за което и на основание чл. 238, т. 5 във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) и чл. 204, ал. 2, т. 3 и 5 ППЗМВР (отм.) при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". За конкретния административен спор законосъобразно съдът е прел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че поведението и действията му неправилно са преценени като действия несъвместими с морала и уронващи престижа на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение е установено, видно от доказателствата събрани редовно в проведеното дисциплинарно производство, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. Законосъобразно съдът е приел за установено, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, който е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение